Сега не знам, но моля те кажи ми...

22:11 Стихове 3 Comments

Мълчанието убива ме отвътре,
А разговорите състаряват ме отвън.
Но все така безмълвен скитам се
през разни дни и нощи в сън.

Покрай разни хора, случки
преминава пътеката ми ден след ден.
И за жалост истината за себе си научих.
Не ми отива да стоя във плен.

Но в плен останах на мойте мисли!
Така и не успях да се оттърва.
Преследваха ме скришом по сенките скрити
и все настигаха ме, щом се спра.

Бягах, а километрите карта рисуваха,
по младото ми лице скитащи се.
И в очите през сълзите викащи,
къде отиде ти – радостта.

А мълчанието убиваше ме,
но нямах думи пред тях.
Затова бавно събирах живота си,
който самичак бях разпилял.

Но бяха минали години.
Парченцата да събера не успях.
Сега не знам, но моля те кажи ми:
Дали останах себе си или станах като тях?

Read More

Понижен в зидаро-мазач

3:29 Размислите на един нарцистичен егоцентрик 5 Comments

Глава двадесет и седма

Моделирането на живота е странно нещо. Не няма да задълбавам философски, просто някак поглеждам от по така, материалната страна.

Моделирането на живота много ми прилича на мазането на стена. Хващаш мистрията и маламашката и почваш да мажеш. Хвърляш, замазваш, тук бабуна излезе, там се изравни, тук това ще прикрием по дефектите на стената там друго и накрая какво остана, идеално равна и гладка стена? Едва ли! Не ме разбирайте погрешно, майстори много, разбирачи - още повече, но както се вика, хубаво е човек да си го направи сам, поне си знае, за кой го прави.

Става лошо, когато се наложи да хванеш чука и пак да я разбиеш, защото или си забравил да сложиш нещо или вече не ти харесва и хайде пак от начало. А тя винаги става различна, независимо колко се стараеш да е права, винаги се изкривява на някъде или се получават бабунки, или ще хлътне или нещо друго. Майсторите казват, че било от материала, не бил забъркан правилно, но хайде знаем що за майстори са, та на мен ще дават акъл!

И въпреки всичко, като „примерен” гражданин наведох се и зачетох на опаковката. Какво да кажа, указанията са за да се четат, но кой ли ги спазва. Четох, четох, пък реших да го давам, както аз си знам, все пак за моята си стена говорим и да, гостите идват и си отиват, но аз ще я гледам по цял ден нали? Все си мисля че ще е хубаво поне на мен да ми харесва, пък и нали съм си егоцентрик. Та забърках и почнах да мажа. Мазах веднъж - не ми хареса, мазах пак - нищо не ставаше и я дигах и бутах и пак дигах. Честно да си кажа ми се ще да е завършена, но истината е, че още не е. Скоро ще стане, надявам се.

Е да, не съм „майстор”, но все пак за начинаещ зидаро-мазач, май се справям добре - си мисля...

Нека видим, какво ще излезе.

Read More

Лош човек с добри приятели

10:50 Размислите на един нарцистичен егоцентрик 5 Comments

Глава двадесет и шеста

Изгубих прекалено много от тях!
С времето те идваха, някои оставаха за кратко, други за по дълго, но после си тръгваха. А аз не правех нищо.

Изгубих ги така, както бяха дошли, от нищото. Ще е прекрасно да вярвам, че ги изоставих, когато работата ми бе свършена и да се погледна като велик учител и съветник, но не бях. Просто задоволявах извратеното си чувство да бъда полезен. Не ме гледайте странно, всички го имате и мислите, че знаете кое е най-добре и съвети сипете, но за колко полезни се мислите? Може би сте достатъчно мъдри да знаете, кога и какво да кажете, но аз не бях. Изгубих прекалено много от тях с времето, а заедно с тях загубих и себе си. Не харесвам това същество, което остана. То е мрачно, изпълнено с загадки, страшно.

Сред тях изглеждах това, което бях. Сега съм нещо друго...

Read More

Безполезен...

18:40 Размислите на един нарцистичен егоцентрик 3 Comments

Глава двадесет и пета

А аз бях напълно безполезен...

Поглеждаш през прозореца и виждаш всичките тези хора. Всеки един е отделен живот, със свой радости и тревоги. Всичките забързани на някъде търсеха целите и мечтите си, а ако ли не, поне изживяваха собственото си ежедневие, а аз...
Аз стоях тук и... пишех. Написах много неща за живота и за хората. Много случки за знайни и незнайни герой. Описах много проблеми, понякога и радости човешки, но нищо повече. Бях напълно безполезен...

От мен излизаха само някакви празни думи губещи смисъла си в бързината на живота, а листите хартия се разтриваха по ъглите.
Но пак продължавах да пиша.
Защо ли?
Явно имах какво да кажа...
И пак останах напълно безполезен.

Рядко написаното беше съществено, рядко означаваше нещо за някого, но предполагам най-важното за един писател е да има, за какво да пише. Историите намаляват с времето и накрая идва момент, в който свършват.
Тогава какво?
Продължаваш да гледаш през прозореца и всичките тези съдби ходещи по улицата, а аз си останах напълно безполезен...

Read More

Размислите на един нарцистичен егоцентрик

22:58 Размислите на един нарцистичен егоцентрик 2 Comments

Глава двадесет и четвърта

Знаете ли, не ми се иска да пиша негативни неща. Днес медиите са задръстени с лоши новини, а на мен наистина ми се иска да напиша нещо хубаво, ведро и оптимистично, но какво да направя, когато всичко което виждам не е лицеприятно.

Наскоро ми бяха пратили едно от онези клипчета, в които се говори как трябва да се гордеем с България и така нататък, а аз когато изляза навън и погледна “България” виждам само мизерия, лоши хорски постъпки, глад и окаяние. Нима аз искам да видя това, едва ли. Много ще се радвам ако изляза и не се налага да се боря с прекомерни навалици от коли по улицата, където правила има, но са толкова скрити, че и с розови очила да ги гледаш пак ще изглеждат сиви.

Да, не искам да пиша песимистични послания, затова няма да напиша как затъваме все повече, а може би и цялото човечество. Няма да напиша дори, че и да има свръх сила, то тя вече не е с нас, няма да го напиша.

Не искам да съм песимист, и всъщност, колкото и странно да звучи не се смятам за такъв, просто съм разочарован. Не само от света! Никой не ми е обещавал, че той ще бъде благосклонен, но каквото и да си говорим, той е, към някои. Може би не от тези родили се тук или ако искате измислете и други фактори, но вместо да се гордеем с наследството си, дори с това, че сме хора, ние го отричаме.

Няма и аз да съм от тези, които съдят правителства, нации и народи, аз започвам от себе си и ще спра със себе си, но едва ли това ще промени картинката. Може би трябва да сменя очилата, в нещо по светло, доста по светло…

П.п. забелязах новодошли читатели. Благодаря за вниманието и добре дошли в това малко кабаре, наздраве :) А на старите какво да кажа, радвам се, че ви има :)

Read More

Винаги жив

2:03 Стихове 3 Comments

Стихове аз много написах.
За всичките земни неща.
Стоях там пред листа и слисвах.
Читатели с разни слова.

А после погледнах в душите им.
Порових се там без да спра.
Не пожелах дори аз да питам ги.
Може ли да вляза сега.

И нека надменно звучи ви...
{С догадки превземам нощта}
През моите страници живи.
Прикрит ви показвам света.

***

Прекрасно е да вярваш, че можеш.
Да проникваш във хорски души.
Но рядко ги пускам аз Боже,
До моята, що гние и спи.

Ограбиха я горките, те клетите.
Отговори търсеха там.
А намериха само поетите.
Дето скитаха дълбоко във нам.

Взеха ми цялата - хората.
За себе си мъничко скрих.
Но продадох я аз на прокобата,
да бъда аз винаги жив…

Read More