Глава двадесет и шеста
Изгубих прекалено много от тях!
С времето те идваха, някои оставаха за кратко, други за по дълго, но после си тръгваха. А аз не правех нищо.
Изгубих ги така, както бяха дошли, от нищото. Ще е прекрасно да вярвам, че ги изоставих, когато работата ми бе свършена и да се погледна като велик учител и съветник, но не бях. Просто задоволявах извратеното си чувство да бъда полезен. Не ме гледайте странно, всички го имате и мислите, че знаете кое е най-добре и съвети сипете, но за колко полезни се мислите? Може би сте достатъчно мъдри да знаете, кога и какво да кажете, но аз не бях. Изгубих прекалено много от тях с времето, а заедно с тях загубих и себе си. Не харесвам това същество, което остана. То е мрачно, изпълнено с загадки, страшно.
Сред тях изглеждах това, което бях. Сега съм нещо друго...
вторник, 2 юни 2009 г.
Лош човек с добри приятели
5 коментара:
:)Обаче пък си много труден за коментари (не го казвам в лош смисъл, нали). Казваш нещата по начин, по който ги казват или съвсем младите, или съвсем немладите хора, т.е. - улучваш средата, което не е лесно, според мен. И е хубаво.
hehe blagodarq, sqjalqvam 4e 4ak sega pro4etoh komentara, no remontiram naokolo i nqma vreme :D
Vse pak, dobre do6la i vypreki trudnostta se nadqvam da pro4eta pove4e ot teb :)
Ами освен дето при теб не много лесно намира какво да каже човек (повтарям, че не го казвам за лошо:)), и аз самата съм много трудна на коментари - в смисъл, не често съм в настроение да говоря, най-често само чета. Но - благодаря за поканата и ще наминавам!!
Няма по-хубаво от автор оставящ читателя си без думи! :)
:))) И ти си прав!...
Публикуване на коментар