"Per me se va nella cita dolente, per ve se nell eterno doler, per me se va y la perduta gente!"

неделя, 19 юли 2009 г.

Понижен в зидаро-мазач

Глава двадесет и седма

align boxМоделирането на живота е странно нещо. Не няма да задълбавам философски, просто някак поглеждам от по така, материалната страна.

Моделирането на живота много ми прилича на мазането на стена. Хващаш мистрията и маламашката и почваш да мажеш. Хвърляш, замазваш, тук бабуна излезе, там се изравни, тук това ще прикрием по дефектите на стената там друго и накрая какво остана, идеално равна и гладка стена? Едва ли! Не ме разбирайте погрешно, майстори много, разбирачи - още повече, но както се вика, хубаво е човек да си го направи сам, поне си знае, за кой го прави.

Става лошо, когато се наложи да хванеш чука и пак да я разбиеш, защото или си забравил да сложиш нещо или вече не ти харесва и хайде пак от начало. А тя винаги става различна, независимо колко се стараеш да е права, винаги се изкривява на някъде или се получават бабунки, или ще хлътне или нещо друго. Майсторите казват, че било от материала, не бил забъркан правилно, но хайде знаем що за майстори са, та на мен ще дават акъл!

И въпреки всичко, като „примерен” гражданин наведох се и зачетох на опаковката. Какво да кажа, указанията са за да се четат, но кой ли ги спазва. Четох, четох, пък реших да го давам, както аз си знам, все пак за моята си стена говорим и да, гостите идват и си отиват, но аз ще я гледам по цял ден нали? Все си мисля че ще е хубаво поне на мен да ми харесва, пък и нали съм си егоцентрик. Та забърках и почнах да мажа. Мазах веднъж - не ми хареса, мазах пак - нищо не ставаше и я дигах и бутах и пак дигах. Честно да си кажа ми се ще да е завършена, но истината е, че още не е. Скоро ще стане, надявам се.

Е да, не съм „майстор”, но все пак за начинаещ зидаро-мазач, май се справям добре - си мисля...

Нека видим, какво ще излезе.

5 коментара:

:)дано не те разочаровам, обаче... завършена няма да е никога, чак до края. Но може би това е и най-хубавото:).

Не, малка грешка - понякога става завършена и неизменна, но тогава домакинът е мъртъв приживе. Ти понеже не изглежда да бъдеш такъв, та затова казвам, че няма да бъде завършена. В подробностите. А че основата е сложена - то се вижда:)

Така и така се разприказвах, ами да попитам - как точно се превежда мисълта горе? Пускам я в Гугъл транслатора, но нещо не става...

хехе, благодаря :} но няма как и да се откажа да строя :) а основите винаги са най-важното, те и на мавзолея устояха основите, въпреки усилията на разни хора, дано и тези са така здрави :)

А относно мисълта: "Per me se va nella cita dolente, per ve se nell eterno doler, per me se va y la perduta gente!" ("През мен се минава за тъжният град, през мен се минава във вечната болка, през мен се минава при хората в забвение") Данте

:)))

Ааа, видя ли какво било то:)... Благодаря за изясняването!!