Защо си тъжен приятелю, кажи ми?
Защо наливаш чашата пак сам?
Защо ридаеш с привкуси горчиви?
Защо пак взираш се в мрака вън?
Защо приятелю, защо тъгуваш?
Аз мога ли със нещо да го спра?
Или въпросите ми гониш, хвърляш
Със сладък привкус на сълза?
Ела приятелю, ела подпри се.
Нека моята прегръдка те успокой.
Не говори, а просто се притискай
И ясни сълзи във нощта рони.
И хлипове душата ти да омагьосат.
Цялата отрова да излеят вън.
Приятелю плачи, аз те нося,
Към изгрева, деня, дори към сладък сън…
петък, 9 май 2008 г.
4 коментара:
Без сълзи, моля ;))
syjalqvam, no ne moga da izpylnq tazi molba, makar i da ne moga da pra4a realno :)
Благодаря, приятелю, но нямаше нужда
ima6e :)
Публикуване на коментар