Събудих се във пепел от цветя.
Листовете гаснеха горките.
Изгоряла бе пак цялата гора,
А с нея и утехата на дните.
Гори прашинко литнала на воля.
Лети над хиляди полета.
Но след време ти при мене спри, те моля.
Да ти върна огъня в сърцето.
Лети изящна и красива,
Като орел, преследваща звездите.
И нека някой те попита -
Къде си тръгнала? - Поспри се!
И хвърляй искрици на хората в сърцето.
На хилядите тъжни, там навън.
И когато огъня ти свърши, ти върни се.
Ще ти даря аз нов, по-ярък и пречистен.
петък, 21 март 2008 г.
Прашинката
2 коментара:
Damn, днес ми е ден на сдухващи прочити. :/
и това 1 от тях ли беше? :)
Публикуване на коментар