Не ми е необходимо да ги кажа, кое ли, ами думите – „Аз знам!” Минаха годините, в които можехте да ме чуете да ги използвам често, а аз го правех наистина. Просто вече не ги чувствам по същият начин, нито пък я има необходимостта да ги кажа, мисля че остарявам. Но какво да се прави, хората се променят, дори и аз.
Вече дори писането не е толкова лесно, колкото беше. Сега отнема повече време, не само за да кажеш това, което искаш да кажеш, но и да използваш точно подбраният начин. Не говоря за съобразяване с много неща, но говоря за съобразяване с вътрешна нагласа и мислене предполагам.
Скоро чували ли сте тишината малко преди да изгрее слънцето? Чували ли сте, как тази тишина бавно влиза в стаята и после леко преминава и през вас самите? Виждали ли сте, как тази тишина променя мислите ви, настроението ви, как сякаш без да искате властва над вас? Скоро не сте? А би трябвало!
Чух я! Снощи. Беше прекрасно, беше чисто, бяхме само двамата и тя дойде при мен. Не се страхувах, прегърнах я, посрещнах я като стара позната, която не бях виждал отдавна и тя поседя с мен, помълча с мен, мина през мен, а с първите лъчи на слънцето си тръгна. Не ми бе тъжно, надявах се че ще се срещнем отново.
Скоро чували ли сте тишината малко преди да изгрее слънцето? Чували ли сте, как тази тишина бавно влиза в стаята и после леко преминава и през вас самите? Виждали ли сте, как тази тишина променя мислите ви, настроението ви, как сякаш без да искате властва над вас? Скоро не сте? А би трябвало!
Аз хиляди души пребродих… Своята разбивах и вилнях… Парченцата събирах и говорих… За тъгата, хората, дори и грях… И страх ме бе – за клетите… Че виждаха ме – в плен… Аз на своето съзнание - обречен съм… Но не на своето – на вашето битие…
"Живей така, че никога да не те е срам, в случай че онова, което правиш или говориш, бъде огласено някъде по света, дори огласеното да не отговаря на истината." Ричард Бах ("Илюзии")
"Той смешно горделив е, обсебен от ламтежа,
животът му - живот на еднодневка.
И знанието прави го невежа. Душицата му, смешно крехка,
така гротескно се премята под погледа на небесата,
че ангелите се разплакват при тази гледка"
"Когато често се срещаме с дадени хора те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен." Паулу Коелю ("Алхимикът") "Животът не се ръководи от волята или намеренията. Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш - това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Браунинг го е написал някъде. Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот." Оскар Уайлд (Портретът на Дориан Грей)
"На този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, за да разбере колко хубав е животът." Александър Дюма-баща (Граф Монте Кристо)
