"Per me se va nella cita dolente, per ve se nell eterno doler, per me se va y la perduta gente!"
Врата изскърца! Влизаш ти!
В тази стая, ледени покои!
На леден трон, сред хорските души,
издига се мътно силуета мой.
Приближаваш плахо с разкъсани одежди!
Издигаш нежно разплаканите си очи.
Поглеждаш сянката с перелина черна
минават в мислите ти въпроси хиляди.
Стъпало по стъпало изкачваш се нагоре.
Все така безмълвно аз седя пред теб.
Наоколо търкалят се все ледени окови,
но изпълнена с увереност вървиш напред.
Ето те изправена на върха до трона!
Изправям се и аз, за да те посрещна.
Издигам ръка със пръстени окичена,
а ти целуваш я в светлината приглушена.
Като господар на това кралство те приветствам
с ледени цветя, а снежинки нежно заваляха.
Покорна си, прегръщам те с разтворени обятия.
Жена красива, кралица ледена, но плаха!
11.09.2007
Не ме вини, сърце аз нямам?
Чаша с вино, на половин изпита,
с измама пълниш я, но аз не ти прощавам.
Не стой тъй тъжна!
Моята душа не плаче за хорски мъки,
а дарява ви със греховност тъй сладка, чужда.
В тъмнината плачеш!
Съвземи се, мойте слуги за теб дошли са.
В недрата адски, мойте милувки пак ще вдишаш!
Аз сладък плод съм!
Ела откъсни ме, нека целия живот да ти даря…
Този нежен писък неустойм е, дори след хиляди години сън.
Ела момиче!
Погледни във кървавите ми очи.
Поеми си дъх и ми кажи - Нима не ги желаеш ти?
***
А, ето те, стоиш сама!
Съблазън дарявам ти вземи я със страстта…
Сапфири, изумруди, брилянти, за теб са...
…Ето ти сега и самотата на сутринта!
27.08.2007
Тъмна стая на край света.
В камината пламъчета си играят ведро.
Нощта е ясна, но няма пак луна.
Щурчета чуват се в сумрака съкровено.
…
Да, прозореца отворен е,
аз слушам ария велика,
на природата със нейните блага
и на нощта в очарование обвита.
…
Звездите светят в небосвода блед.
Пристъпвам леко да не го събудя,
този леко видим силует,
стои той там, не мърда….
…
Последна крачка през вратата правя.
Ето, вън съм на концерт поканен.
А сянката избяга и остави ме
да бдя напълно аз нехаен.
…
Ето прага на гората,
Вълчи зов долавям от далеч.
Стъпвам бос по свежестта на тревата.
Хладен повей обгръща ме с копнеж.
…
Дървета сиви, с пурпурни листа.
Цветове красиви, някак си изящни
са те на глуха светлина!
Странни силуети пак неясни.
Поляна чиста росата освежи.
Вечерницата все тъй ярко свети!
Самодива с прелестни коси,
пребягва плахо в неясните беседи.
Безсилен съм пред тази красота.
С танц нимфата при мен се спиря
и изтръгва ме от мойта самота,
дарява ме с капка от свойта жива сила.
И любим се сред голите звезди.
Политаме далече над бурните морета.
Отвежда ме през бляскави дворци.
Дори облада ме нежно, яздейки комета.
Ледовете на севера ми подари.
Планините на изтока заедно открихме.
С валс горите западни пресътвори.
Пустините на юг с любовта си наводнихме.
Летяхме, любихме се, плакахме.
Света видяхме в смеха ни променен.
Нощта отива си и двамата разбрахме.
Започваме на чисто от следващ ден.
…
И ето изгрева посрещам.
Дима заменил е пламъка игрив.
Прозореца е тъжен, нима бленувам?
Дали заспал бях, или сега съм ВЕЧЕ ЖИВ?
19.08.2007
А ето ви, добре дошли!
Седнете, ще сте тука дълго.
Не мила, недей се тревожи.
Има обич дори да бъде трудно!
Сега самотни сте, това го виждам.
Нима очаквате да ви помогна аз?
Нима не виждате аз Дявол съм, убивам!
Човешки чувства нямам аз към вас!
Но въпреки това в моя свят нахлухте.
Младите сте да бродите със мен.
Постойте, помислете, а утре сутрин,
С изгрева ще ви подаря и новият ви ден.
Добре, казват: „Дявола жесток е!”
Но чуйте от самия него тез слова.
Света е хубав, пътя ви е дълъг още.
Извървете го със гордо вдигната глава.
И ще дойде време, след много изгреви велики.
Може да се срещнем пак!
Но казвам ви, обичайте се вий самите!
И ще ви прибере след време Рая благ!
17.08.2007
Не съм поет, поезия не пиша!
Не съм поет, не мога да творя!
Не съм поет, не думите избирам!
Те избират мен пред листа във нощта!
Не съм поет, не ща да ме четете!
Не съм поет, вии мислите ми забравете!
Не съм поет, психиатър или разбирач!
Аз Дявол съм, далеч от вашата глъч!
Не съм поет, сбогом ще ви кажа!
Не съм поет, щастие сега ви пожелавам!
Не съм поет, не ме търсете сред тълпата!
Сбогом, до чуване във книгата ми …
… още за вас непозната!
06.08.2007
Това е просто секс, нима не виждаш.
Името си дори няма да ти кажа.
Днес съм твой, а утре сутрин тръгваш.
Нали не очакваш аз да се обадя?
Това е просто нощ, със нищо не е по различна.
Аз съм просто следващия в твоя „нов роман”.
Ще взема туй сега, което никой пак не вижда,
а утре като станеш, ще съм някъде пак сам.
Не искам ти да ме поглеждаш.
Очите ми недей запомня за напред.
Недей с надежди да се вглеждаш.
Не съм за тебе аз човек.
Сега лежи, недей да мислиш.
Това ти искаше, ще ти го дам.
Малко ласки, а утре скришни,
ще бъдем непознати там навън.
04.08.2007
Възхищавам се на певеца отпред.
Поредна радостна песен запява.
Сред публиката стоя – аплодисмент –
Това, за творбата, този поет заслужава.
Някога бях като него,
там, преди много луни.
С надежда хората гледах,
минавах през много съдби.
Сега е друго, май остарявам.
Но пак песента слушам, на бара стоя.
Питието допивам, а стара китара,
Разкъсва тя нежно пак моята душа.
Пурата догоря, бутилката свърши,
вечерта отлетя със своя летен воал.
Публика пляска, а аз се намръщих.
Толкова щастие къде бях пропилял?
04.08.2007
Със скоростта аз се раждам! Живея отново!
Адреналина разбързва моето сърце!
На пътя се чувствам по силен от „него”.
Газта ще настъпвам, пък нека ме спре!
Там далеч, със бясна надежда,
ще избягам от теб, от мен и от „тях”.
Пък нека се питат – кой там поглежда –
ще карам, летя, не, не ме е страх.
Но магистралата свърши, скоростта отшумя.
Нощта ни прибира във своята прегръдка.
Сега е време за други дела,
а утре сутрин, непознат съм, отново препускащ.
03.08.2007