Под щастлива звезда си роден,
никога не го забравяй.
Там горе от боговете скроен,
но разхождащ се тук на земята.
И слънцето за тебе свети,
а заедно с него и луната.
Музиката им възхваляват поети,
а ти свириш я на хората в душата.
Вятъра повява за теб.
Донася спокойствие, сянка.
А аз баща ти, поет.
Ти пиша стих, достоен дори за Сатаната.
Расни в радост и мъка,
всичко ти сам изживей,
защото няма съвет, нито поука,
която аз да дам, по-добре живей.
И не бързай, света да напускаш,
много има, какво да дадеш.
А след време ще се обърнеш с въздишка
и ще кажеш: „Той живя с копнеж!
Това бе ти тате, ти ми показа света.
Научи ме да го обичам и тача,
Като мъничко цвете
Или нежна, красива жена.”
понеделник, 25 февруари 2008 г.
На моят син
0 коментара:
Публикуване на коментар