Пълнолуние {част четвърта}

13:01 Стихове No Comments

Сияние тъй пищно, дивно.
Сияние на пълната луна.
Докосваш ме прекрасно, силно
И влизаш в мен, като през врата.

Сияние сладострастно, вкусно.
Синьо като красивото море.
Носиш ти пак благи думи,
С привкуса на пяната от лед.

Приятелко сияйна – моя.
Защо прошепна ми в съня?
Да стана да те видя – гола.
И гола истината да съзра.

Че няма ги звездите на небето.
Ти заслепи и техните очи.
Няма я тъгата във сърцето,
А само твойте истини, добри.

Няма я и мъката от изгрева.
Макар да идваш в месеца веднъж.
Няма го съзнанието – бистрото.
Не е отново сам – този мъж.

Здравей и сбогом, всеки месец казвам.
До следващият път в нощта.
Аз хората с думите наказвам.
Но с тебе съблазнявам, мойте сетива.

Здравей и сбогом! До следващият път.
Аз ще чакам жадно.
Здравей и сбогом, подсмихва се светът.
А дъжд заваля, тъй оханно, хладно...

Read More

Поезия

23:06 Стихове No Comments

Галактика си, в свят неозарим.
Звезда посърнала в небето пусто.
Една прашинка в есенен комин.
Една сълза, пролята тъжно.

Сияние си бледнеещо във вятъра,
В една душа се пробваш да съзреш
умиращите дни на лятото.
А защо пак сядаш да четеш?

Защо отваряш книгата, тъй тъжна?
Защо прочиташ я - пореден път?
Не е ли минало, та го четеш отново?
Не вървя ли нявга, отново този път?

И мемоарите си напиши с надсмешка.
Думите преплитай със тъга.
А смисъла облей зловещо,
със мириса на радостна душа!

Read More

Прашинката

8:38 Стихове 2 Comments

Събудих се във пепел от цветя.
Листовете гаснеха горките.
Изгоряла бе пак цялата гора,
А с нея и утехата на дните.

Гори прашинко литнала на воля.
Лети над хиляди полета.
Но след време ти при мене спри, те моля.
Да ти върна огъня в сърцето.

Лети изящна и красива,
Като орел, преследваща звездите.
И нека някой те попита -
Къде си тръгнала? - Поспри се!

И хвърляй искрици на хората в сърцето.
На хилядите тъжни, там навън.
И когато огъня ти свърши, ти върни се.
Ще ти даря аз нов, по-ярък и пречистен.

Read More

I’m just me!

13:34 Стихове 4 Comments

A quarter past dead!
Have you seen it up close?
A wet field, all men dead -
Have you seen those?

Past in the present!
Have you seen that?
A minute to heaven,
Have you - forgot?

And the Devil of fire!
Have you seen HIM in me?
A human or an Angel from heaven!
All of those, but who can I be?

Who am I, can you see me?
Dead or alive - or in between?
A shadow or a face, in the night thay dire!
An illusion or real, who can I be?
I’m just me!

Read More

Не ще да пиша

6:28 Стихове 6 Comments

Не ще да пиша аз празни слова.
Нито думи, шепнещи ми вятъра.
Букет от рози пред твоята врата,
аз бих оставил с картичка от Дявола.

Не ще да пиша мисли за добро.
Или копнежи чезнещи със времето.
А ще пиша ази за любов,
Или на тежките ни дни и бремето.

Не ще да пиша радостни беседи.
Нито тъжни повести, сълзи.
Ще бъда себе си, дори проклети.
Обичай ме, мрази ме, бъди си ти.

Read More

Ех, ден

6:13 Стихове 6 Comments

Деня отмина, а нов ме чака,
нощта изпълнена със алкохол.
И пура бясна до мен догаря.
И царя седнал на престол.

Деня отмина, а друг започва.
Със изгрева идващ след нощта.
С кокиче сутрин, на влажна почва,
разхождам аз, босите крака.

Деня отмина, нощта отлита.
Със звезди, но липсва ми луна.
А слънце бледо се облива,
със капчиците утринна роса.

Ех ден, недей да бягаш.
Постой при мен и моите слова.
Аз приказка ще ти разкажа,
постой, поспри, започвам да редя …

Read More