This is default featured slide 1 title
Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.
This is default featured slide 2 title
Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.
This is default featured slide 3 title
Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.
This is default featured slide 4 title
Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.
This is default featured slide 5 title
Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.
вторник, 27 март 2012 г.
Да говорим, когато има какво да кажем
Сънищата напоследък се върнаха с пълна сила. Все различни, но все реални, а аз търся нещо, което не е напълно реално, нещо което да влезе в разказ или sci-fi.
Имам желанието да пиша, стига да преодолея мързела си и наистина да седна да го направя, не мога да се оплача и от липсата на идеи, но не знам дали заради друго или просто искам да видя, че има смисъл от това което пиша, но ми трябва мотивацията. Може би по страница всеки ден, докато не станат по 5 а после, кой знае.... Писането и изразяването на мнението са едно от най-прекрасните неща на нашето съвремие. Сега "всеки" има блог или оставя мнения по сайтове и социални мрежи и "всеки" се стреми да бъде чут.
Чух вчера една мисъл: "Ние сме млади хора и все още изпитваме необходимостта да изразяваме себе си!" Едва ли ще загубим тази необходимост дори, когато остареем, но знае ли се, времето ще покаже, засега опита ми показва, че тя идва и си отива, просто трябва да си на вълната, когато дойде, а когато си отиде - просто да изчакаш следващата вълна.
Затова нека яхнем вълните на мислите си и почнем всички да казваме, какво мислим за всичко онова, което ни вълнува! Все някой там ще иска да ни изслуша, нали?...!
Да мълчим...
Най-големият проблем на това да не си "сам", е че когато не си в настроение, често или се пробват да ти го оправят или поне питат защо е така. Не винаги има причина, едва ли има някой от вас, на който да не му се е случвало просто от време на време да иска да остане насаме с мислите си или просто да си помълчи на спокойствие. Е мен това най-много ме мъчи, невъзможността да си помълча. Аз обичам понякога просто да не говоря, но в случая с връзките се очаква да говориш с половинката си, сякаш задължително трябва да се съобразяваш с това, че на тях им се говори, а те не се съобразяват с това, че на теб не ти се общува. Липсва ми мълчанието, дори и седенето на тъмно. Обичам спокойствието си, което вече нямам...