Мълчанието убива ме отвътре,А разговорите състаряват ме отвън.Но все така безмълвен скитам сепрез разни дни и нощи в сън.Покрай разни хора, случкипреминава пътеката ми ден след ден.И за жалост истината за себе си научих.Не ми отива да стоя във плен.Но в плен останах на мойте мисли!Така и не успях да се оттърва.Преследваха ме скришом по сенките скритии все настигаха ме, щом се спра.Бягах, а километрите карта рисуваха,по младото ми лице скитащи се.И в очите през сълзите викащи, къде отиде ти – радостта.А мълчанието убиваше ме,но нямах думи пред тях.Затова...
