"Per me se va nella cita dolente, per ve se nell eterno doler, per me se va y la perduta gente!"
Мълчанието убива ме отвътре,А разговорите състаряват ме отвън.Но все така безмълвен скитам сепрез разни дни и нощи в сън.Покрай разни хора, случкипреминава пътеката ми ден след ден.И за жалост истината за себе си научих.Не ми отива да стоя във плен.Но в плен останах на мойте мисли!Така и не успях да се оттърва.Преследваха ме скришом по сенките скритии все настигаха ме, щом се спра.Бягах, а километрите карта рисуваха,по младото ми лице скитащи се.И в очите през сълзите викащи, къде отиде ти – радостта.А мълчанието убиваше ме,но нямах думи пред тях.Затова...
Глава двадесет и седмаМоделирането на живота е странно нещо. Не няма да задълбавам философски, просто някак поглеждам от по така, материалната страна. Моделирането на живота много ми прилича на мазането на стена. Хващаш мистрията и маламашката и почваш да мажеш. Хвърляш, замазваш, тук бабуна излезе, там се изравни, тук това ще прикрием по дефектите на стената там друго и накрая какво остана, идеално равна и гладка стена? Едва ли! Не ме разбирайте погрешно, майстори много, разбирачи - още повече,...
Глава двадесет и шестаИзгубих прекалено много от тях!С времето те идваха, някои оставаха за кратко, други за по дълго, но после си тръгваха. А аз не правех нищо.Изгубих ги така, както бяха дошли, от нищото. Ще е прекрасно да вярвам, че ги изоставих, когато работата ми бе свършена и да се погледна като велик учител и съветник, но не бях. Просто задоволявах извратеното си чувство да бъда полезен. Не ме гледайте странно, всички го имате и мислите, че знаете кое е най-добре и съвети сипете, но за колко полезни се мислите? Може би сте достатъчно мъдри...
Глава двадесет и петаА аз бях напълно безполезен...Поглеждаш през прозореца и виждаш всичките тези хора. Всеки един е отделен живот, със свой радости и тревоги. Всичките забързани на някъде търсеха целите и мечтите си, а ако ли не, поне изживяваха собственото си ежедневие, а аз...Аз стоях тук и... пишех. Написах много неща за живота и за хората. Много случки за знайни и незнайни герой. Описах много проблеми, понякога и радости човешки, но нищо повече. Бях напълно безполезен...От мен излизаха само някакви празни думи губещи смисъла си в бързината...
Глава двадесет и четвъртаЗнаете ли, не ми се иска да пиша негативни неща. Днес медиите са задръстени с лоши новини, а на мен наистина ми се иска да напиша нещо хубаво, ведро и оптимистично, но какво да направя, когато всичко което виждам не е лицеприятно.Наскоро ми бяха пратили едно от онези клипчета, в които се говори как трябва да се гордеем с България и така нататък, а аз когато изляза навън и погледна “България” виждам само мизерия, лоши хорски постъпки, глад и окаяние. Нима аз искам да видя това, едва ли. Много ще се радвам ако изляза и не...
Стихове аз много написах.За всичките земни неща.Стоях там пред листа и слисвах.Читатели с разни слова.А после погледнах в душите им.Порових се там без да спра.Не пожелах дори аз да питам ги.Може ли да вляза сега.И нека надменно звучи ви...{С догадки превземам нощта} През моите страници живи.Прикрит ви показвам света. ***Прекрасно е да вярваш, че можеш.Да проникваш във хорски души.Но рядко ги пускам аз Боже,До моята, що гние и спи.Ограбиха я горките, те клетите.Отговори търсеха там.А намериха само поетите.Дето скитаха дълбоко във нам.Взеха ми цялата...
