"Per me se va nella cita dolente, per ve se nell eterno doler, per me se va y la perduta gente!"
Размислите на един нарцистичен егоцентрикГлава двадесет и първаНезависимо, какво казват, величието настъпва със смъртта, а не с живота.Разбира се не говоря за моето лично величие и дали изобщо бих постигнал такова, а по скоро се обръщам към голямата картина. А тя в случая гласи следното – оценката на делата ни най-често идва след смъртта. Не намесвам неща от сорта на спазването на закона, а по скоро морални и етични “дадености” в обществото ни, които за жалост сякаш изчезват.Днес гледах един филм за Робърт Кенеди, брата на Дж. Ф. Кенеди и честно...
Аз бях цвете – повехнахАз бях слънце – горяхАз бях луната, но тайно угасвахЗа твойте думи, поглед и смях.Бях и човек, но си тръгнах.Сега съм просто един сън.Но чуден, прекрасен – издъхвам.Във нечии чужди нощен блян.Ех...Любовта ни убива.Тя, тази която роди ни.Ех...Ти моя самодива.Не скитай сама – върни се.Нека твоят сън да бъда отново.В света жесток аз да те скрия.И с приказки, вълшебства – без злоба.Твоята душа да покрия.Да бъдеш ти винаги с усмивка.За себе си, не за тези на вън.А натъжиш ли се, аз твоето кътче ще бъда.И ще бягаме, пътуваме –...
Глава двадесет Мислите си че егоцентрикът е доволен от себе си. Че той се взима за центъра на собствената си вселена, и независимо какво се случва около него, той е доволен от постъпките си и не изпитва съжаление и не притежава съвест.Вероятно този модел би бил прекрасен, а още повече описва много добре причините ни да не харесваме такива хора, но „истината” може да се окаже напълно различна.Човек не се ражда егоцентрик, а той бива създаден като такъв. Разбира се влияние при създаването му биха могли да имат множество фактори, свързани или нямащи...
