"Per me se va nella cita dolente, per ve se nell eterno doler, per me se va y la perduta gente!"
Врата изскърца! Влизаш ти!В тази стая, ледени покои!На леден трон, сред хорските души,издига се мътно силуета мой.Приближаваш плахо с разкъсани одежди!Издигаш нежно разплаканите си очи.Поглеждаш сянката с перелина чернаминават в мислите ти въпроси хиляди.Стъпало по стъпало изкачваш се нагоре.Все така безмълвно аз седя пред теб.Наоколо търкалят се все ледени окови,но изпълнена с увереност вървиш напред.Ето те изправена на върха до трона!Изправям се и аз, за да те посрещна.Издигам ръка със пръстени окичена,а ти целуваш я в светлината приглушена.Като...
Не ме вини, сърце аз нямам?Чаша с вино, на половин изпита,с измама пълниш я, но аз не ти прощавам.Не стой тъй тъжна!Моята душа не плаче за хорски мъки,а дарява ви със греховност тъй сладка, чужда.В тъмнината плачеш!Съвземи се, мойте слуги за теб дошли са.В недрата адски, мойте милувки пак ще вдишаш!Аз сладък плод съм!Ела откъсни ме, нека целия живот да ти даря…Този нежен писък неустойм е, дори след хиляди години сън.Ела момиче!Погледни във кървавите ми очи.Поеми си дъх и ми кажи - Нима не ги желаеш ти?***А, ето те, стоиш сама!Съблазън дарявам ти...
Тъмна стая на край света.В камината пламъчета си играят ведро.Нощта е ясна, но няма пак луна.Щурчета чуват се в сумрака съкровено.…Да, прозореца отворен е,аз слушам ария велика,на природата със нейните благаи на нощта в очарование обвита.…Звездите светят в небосвода блед.Пристъпвам леко да не го събудя,този леко видим силует,стои той там, не мърда….…Последна крачка през вратата правя.Ето, вън съм на концерт поканен.А сянката избяга и остави меда бдя напълно аз нехаен.…Ето прага на гората,Вълчи зов долавям от далеч.Стъпвам бос по свежестта на тревата.Хладен...
А ето ви, добре дошли!Седнете, ще сте тука дълго.Не мила, недей се тревожи.Има обич дори да бъде трудно!Сега самотни сте, това го виждам.Нима очаквате да ви помогна аз?Нима не виждате аз Дявол съм, убивам!Човешки чувства нямам аз към вас!Но въпреки това в моя свят нахлухте.Младите сте да бродите със мен.Постойте, помислете, а утре сутрин,С изгрева ще ви подаря и новият ви ден.Добре, казват: „Дявола жесток е!”Но чуйте от самия него тез слова.Света е хубав, пътя ви е дълъг още.Извървете го със гордо вдигната глава.И ще дойде време, след много изгреви...
Не съм поет, поезия не пиша!Не съм поет, не мога да творя!Не съм поет, не думите избирам!Те избират мен пред листа във нощта!Не съм поет, не ща да ме четете!Не съм поет, вии мислите ми забравете!Не съм поет, психиатър или разбирач!Аз Дявол съм, далеч от вашата глъч!Не съм поет, сбогом ще ви кажа!Не съм поет, щастие сега ви пожелавам!Не съм поет, не ме търсете сред тълпата!Сбогом, до чуване във книгата ми …… още за вас непозната!06.08.2...
Това е просто секс, нима не виждаш.Името си дори няма да ти кажа.Днес съм твой, а утре сутрин тръгваш.Нали не очакваш аз да се обадя?Това е просто нощ, със нищо не е по различна.Аз съм просто следващия в твоя „нов роман”.Ще взема туй сега, което никой пак не вижда,а утре като станеш, ще съм някъде пак сам.Не искам ти да ме поглеждаш.Очите ми недей запомня за напред.Недей с надежди да се вглеждаш.Не съм за тебе аз човек.Сега лежи, недей да мислиш.Това ти искаше, ще ти го дам.Малко ласки, а утре скришни,ще бъдем непознати там навън.04.08.2...
Възхищавам се на певеца отпред.Поредна радостна песен запява.Сред публиката стоя – аплодисмент –Това, за творбата, този поет заслужава.Някога бях като него,там, преди много луни.С надежда хората гледах,минавах през много съдби.Сега е друго, май остарявам.Но пак песента слушам, на бара стоя.Питието допивам, а стара китара,Разкъсва тя нежно пак моята душа.Пурата догоря, бутилката свърши,вечерта отлетя със своя летен воал.Публика пляска, а аз се намръщих.Толкова щастие къде бях пропилял?04.08.2...
Със скоростта аз се раждам! Живея отново!Адреналина разбързва моето сърце!На пътя се чувствам по силен от „него”.Газта ще настъпвам, пък нека ме спре!Там далеч, със бясна надежда,ще избягам от теб, от мен и от „тях”.Пък нека се питат – кой там поглежда –ще карам, летя, не, не ме е страх.Но магистралата свърши, скоростта отшумя.Нощта ни прибира във своята прегръдка.Сега е време за други дела,а утре сутрин, непознат съм, отново препускащ.03.08.2...
Аз искам да пия, сега!Налей ти бармане до горе.Недей да питаш за дела.Сипи да пия, не да споря.Аз искам да пия сега!Чашата до горе доливай.Аз искам да пия тъга.Спомени на парченца разбивай.Аз искам да пия сега!Не ми трябва дори компания.Не искам да помня нощта.Да пия, да пия желая!Аз искам да пия! Налей!Не питай какво, уиски ще пия.Наливай, наливай, недей,недей да ми казваш ти стига.Аз искам да пия забрава!Недей да напомняш деня!Наливай, наливай проказа!Наливай, пък нека умра.Аз искам да пия! Недей да ме спираш!Дръпни се от пътя, ще си сипя и сам.Аз...
Навън е тъмно, концерта свърши.Грима е време да сваля.Тълпата вика! Критик се мръщи!А толкова е тъжна песента.В следващ град, на друга сцена,грима отново е на мен.Сама китара, а после а капела,пред разни хора пея всеки ден.Дъжда вали, турнето продължава,място подир място посетих.И на пътя дълъг автобуса заминава,с една китара, с мелодия и стих.И карам пак по пътя прашен.С мотора бързам към страстта.Грима изтрит е от дъжда неясен!А в залеза размива се смеха!02.08.2...
А вие сте хора, по улицата се скитате.Погледа ми ви плаши, далече отлитате.Не съм аз за света, ще го променяза себе си изгоден него ще наредя.Нямам жалост, любов, нито срам,арогантност, презрение паля.Не ми пука, на кой какво ще дам,но знам какво ще взема АЗ на края.Душата си бяла, всеки сам от вас ще дадеЩе занеса ги при мен под земята.Не ще бъдат никога радостни кат малко дете.Само болка и скръб те ще тачат!Да зъл съм, да мразя доброто.Но нямам страх от света.Проклинам единствено ГосподЧе бяхме с него - ръка за ръка.Вървяхме, а Дявола смешен,Подскачаше...
Един самотник в парка, един просяк с китара на колене.Седнах до него да послушам, какво ще каже, вървим ли, накъде?Светът се променя, песен за минало запя в нощта.Песен за радост, любов, изгубени в прахта.Война и смърт, прокрадваха се в неговата уста,но бича за света наричаше го той – Глада!Континенти, нации, народи прекланят се пред този звяр.Погубени са те, а ний нехаем! Това ли заслужаваха за дар?Казваме си, сами не можем тази зла участ да победим.Но нима никой не го интересува? Нима никой там не бди?МОЖЕМ, вярвайте! Ще стане! Просто трябва...
Сега седя и музиката свиря,поредна песен композирам в нощта.Но няма тя да е балада тъжна,напротив, дивна ода, плам, за радостта.А хората мъката ги е обзела,но не е само тя на таз земя.Има толкова красиви рими,не може да са само за една тъга.Куплет, а после припев,лек лиричен пак нюанс.После соло и отвличаммислите ти в този транс.Там за елфите красиви,за езера, гори и небеса.Пак ще пея стихове игриви,техен спътник ще бъде любовта.Седя и пиша, нота подир нота.Свещта ми почти догоря.А песента не е дори готова,малко липсва да е съвършена тя.Остава...
Какво са туй малките неща?Леки капки във морето.Безкраен океан намират вън сега,през бури те са стигнали сърцето.Какво са туй малките неща?Нощни пеперуди крехки.Днес се раждат а утре сутринта,забравата поглъща ги навеки.Какво са туй малките неща?Кокиче бледо сред поле от рози.Надигнало то скромно своята глава,дори за миг да бъде в концерта с „виртуози”.Това са туй, те, малките неща!Частици вдъхващи надежда!Изгрева и залеза, приятелски дела,една усмивка на непознат във рейса!29.07.2...
Не мисля, че със талант аз пиша!По-скоро с усещане за „светлосянка”.Чувства, сънища и мисли,на живо или пък в дълбока дрямка.Не се стремя аз думите да подредя,да нижа ги, за да бъдат те изящни.Това са просто моите слова,живи, дишащи, понякога неясни.Ръцете там пред листа онемяват,нямат власт над своите дела.Разум и сърце се надпреварват,кой пръв да пише стих сега.Душата ми в стиха един вие не търсете,сред много строфи се простира тя.Безброй изписани куплети прочетете,частица във всякой оставила сама.Знам, че трудно сега съм разбираем.Може би, дори...
Кога те аз открих?Проникваш в мен като стрела.Сънищата ми дори владееш,мисли, чувства и слова.Разхождаш се дълбоко в мрака.Бавно крачиш в моята душа.Смеха ми, устните, делата,накара те да правят това, което пожела.Помислих аз, ще се откажеш,не пускам никой вътре в мен.Но продължаваше да крачиши бродеше дълбоко ден след ден.Вътре сред цигарен дим и алкохолни изпаренияедна сълза да видиш не успя, нали?Потърси трепет, любовта, дори и хорските вълнения,дълбоко бях заключил ги, уви!Огънят, който носиш, не запалвай,с надежда няма ти да срещнеш радостта!Не...
Моето платно, по теб рисуваммоето изкривено лице.Мила, в твоите цветове ще потъгувам,захвърлил четка и перце.Усмивка виждаш, засмян вървя.Това и хората очакват.Но виждаш ли ти тъмната душа?Сънищата минало оплакват.Твоята усмивка ме огрява,животворна радост черпя аз.Дори с мен да не си докрай.С мен ще си картина от екстаз.Харесвам да рисувам аз по теб.Гледаш ме с насмешка сред платна.Това съм аз, запомни ме ти добре.Картина моя ти ще бъдеш, окачена на стената.26.07.2...
Мой приятелю любим,с червени дрехи, с лека ледена походка.Отвеждаш мислите ми като дим,като светлина на свещ, излязла на разходка.Пак седиш до мен в сумрака.Отпивам аз забравата от теб.Залезът отива си, глътка подир глътка.Последна чашка уиски с лед.Това си ти, приятелю любими.Не ме напусна дори и в труден час.Обичам вечерите си да споделямс теб, но не и до несвяст.Ще седим там, с пура в ръка.На стола кожен ти ще ми прошепваш.Ще пия бавно пак от твоите слова.Тишината пак с надежда ще укрепваш.25.07.2...
Липсваш ми в леглото!Защо така си тръгна?Лятото отмина!Защо така се ти обърна?И не погледна дори за миг назад?За да видиш моите сълзи в мрака.Защо така си ти отиде?Защо поне не ми го съобщи?Просто затвори ти врататаи разби ти моите мечти.Липсваш ми, нима не вярваш?Всеки ден копнея аз за теб.Под лунна светлина или под слънце ярко,бленувам твоите ръце навред.Върни се, поговори със мен,нека това не бъде края.Добре, не си ти влюбена в мен.Поне бъди ми ти приятелка до края!24.07.2...
Не дявол ме направи Ангел!Дяволът един съм аз!Страст, копнеж и ужас,преплитат се в нощта и в нас.Ела и ще те хвана,не ще ти позволя да полетиш.Ти ще бъдеш моя жива рана,цял живот в сърцето мое ще кървиш....Ще биеш силно, не ще умреш.От мен тъй лесно не ще се отървеш!23.07.2...
Усмивка аз да залепя,Хората на вън да видят.Колко истинска е тя?Ти надеждата отне ми,но не те виня сега.Аз сгреших и съжалявам,но ти отказа моите слова.Сега си сгушена във друг,дори и дума не обелваш.Тъжно е и липсваш ми,но ще чакам аз момента.Знам ще дойде времето само,да говорим и гадаем.Къде било се скрило то,защо изпуснахме го нявга.Не ти желая ази злото,Нека си щастлива.Но помни че ти ми липсваш,И ще чакам тебе мила.Твой приятел се стремя да стана,Доверие да ми дариш отново.Пък останалото нявгаКой ли знае…може да се върнеш пак,да бъдем заедно...
Събудих се, утрото отминаваше.Слънцето бе се изкачило над мен.Повдигнах се, погледнах огледалото -един тъжен човек ме гледаше студен.Музика пуснах.Балада се падна на ред.Стъпих в банята, да се обръсна,А във острието видях отново тъжният поет.Неделя сутрин, утро като всяко друго.Бездушно гонещо нощта.Сипах уиски, чаках чудо,доволната забрава на ...Настана вечер, но месец не изгря.Бутилката аз бавно допивах.Баладата звучеше, огъня догоря.От чашата отпих, станах и тръгнах.Пред листа се спрях да поговоря,знаейки, че може би четеш.С мислите успях да...
Глава единадесетНяма нищо по хубаво от един бял лист. Просто едно парче хартия, напълно празно, незапълнено с нищо и чакащо да му се вдъхне живот. Този лист хартия може да бъде превърнат във всичко, стига да имаш идея и желание.Някои казват, че този листа хартия може да бъде и приятел. Седи и изслушва всичко, което имаш и можеш да му кажеш. Да, не отговаря, но понякога имаме нужда просто да ни изслушат.Обичам белите листи. Те за мен са свобода. Свободата да кажа, какво мисля, или какво чувствам....
Хийтклиф Андрю Леджър{Heathcliff Andrew Ledger}Роден: 4 април 1979Пърт, Западна Австралия, АвстралияПочинал: 22 януари 2008Ню Йорк, САЩОт ирландски и шотландски произход, но живее в Западна Австралия до навършването на 16 години, след което напуска училище и се премества в Сидни заедно с приятелката си Джена Сорел и най-добрият си приятеля, Тревър Дикарло, за да търси кариера като актьор.През 1999 г. започва снимките на холивудския филм "10 неща, които мразя в теб", като в същото време има главна...
И ще видиш, че тъгувам,тук със падането на нощта.А на сутринта ще се сбогувам,с човешкото във мен - до залеза.А тя довежда те красива,теб заедно с илюзия една.Във страст обвита, дива,ярко сияйна - моята луна.… ти, как звяра разчувства!Омекна той в човешка сълза.Днес в реалността, ще те сънува.А утре ще ме срещнеш в нощ...
"Is it so hard to be happy?So hard, to kill the pain?Full of tears, I sat there laughingnot knowing where to go, or what to do."He sat there repeating these words again and again!"The world is cruel, why is that?I just wanted to live!But life is just a cold bath,switching you from the dreams, to the real!"And the rain was falling so light and so pure!I saw him, that man in the shadows so gray!And went to hear the song of his pain.He reminded me of the darkness I had in my heart,but I managed to shine a little light in the dark!So I picked him up,...
Dare to dream!The rainbow you can reach!And don’t forget to see!The colors that embrace you!Dare to laugh!Cause laughter keeps us young!And sadness doesn’t matter.With a smile in the hand!Dare to touch me!Spread your hands to the sun!In the sky you will grab me.Not for a reason, just for the f...
А как само търсите мрака във светлината.Търсите дори човешкото и във мен.На божества оприличавате се, дори на сатаната,а на собствените си пороци сте във плен.Живота си обичате, страх ви е от самотата.Омразата прегръщате, а добротата е табу.На плътта отдавате се, но не и на душата.На кому е нужен Бог, кому.Обезверени проклинате го с бутилка в ръка,преполовена от вярата ви в живота.Страхувате се от болката, а може би и от смъртта.Затова забравяте за хората и любовта с охота.Аз казах това за вас, но вярвам, че е грешно.Хайде покажете ми, че аз греша!Шапка...
Дърпаш ме!Дърпаш ме към себе си назад.Пусни ме!Пусни ме, обичам те,но нека полетя и аз!Привличаш ме!Притискаш тялото ми към своето!Пусни ме!Пусни ме, обичам те,но нека ида аз при своите!Там където се роди и ти и мечтите - моите.Там където малцина стояха.Майко Земя, разпусни оковите,да те видя от космоса цялата.Пусни ме да литна на воля,като песен в таз волна „страна”.Да видя красотите аз, твоите,От хиляди метри, но в пълна „дъга”.А после върни ме!Върни ме при хората – слепите.Сред тях да скитам с усмивка.И да им казвам, на клетите.„Видях я аз цялата,...
Тази вечер просто седнах да медитирам. Това е силна дума наистина, особено за определянето на това, което правех аз, но винаги съм бил любител на силните думи. Истината беше, че седнах на саме със себе си. Пуснах си тиха музика и си налях чаша вода. Рядко сядам просто ей така да пия нещо различно от алкохол, но не само алкохола може да зарадва сетивата.Водата имаше странен вкус. По принцип е течност, на която не е присъщо да има, какъвто и да е вкус, но на мен ми се струваше весела. Искам да кажа, че отпивах бавно и просто се наслаждавах на всяка...
Пробождаш ме, сърце. Усещам те!Напомняш ми че си живо още!Дъха ми спираш, оглеждам се!До мен сте, приятели добри.Допълвате ме, като хора.Сънищата си споделяме дори.Събираме се, да мълчим на воля,а приказките си разказваме с шеги.Помня ви преди години – непознати.Срещнахме се, просто ей така.Играхме, смяхме се и сред страха си,открихме се пред себе си и пред света.Просто искам да ви кажа – Обичам ви!Бяхте с мен и в мрачните ми дни.Липсвате ми всеки миг, но знайте,винаги ще съм с вас и тук.На това...
Дядо, чувал ли си ти за феникса,разперил крила от пепелта?С жарава запалил сърцето сии полетял на свобода!Дядо, чувал ли си ти за дракона?Той половината си сърце дарилна човек, за да го спасии добро в душата му да съгради!Дядо, чувал ли си ти за елфите,най-прекрасни на света?Техни са дърветата, дори и песните,земята и звездите, вятъра и любовта!Дядо, чувал ли си и за хората,тъжни, скитащи сами?Протегни ръце към споменаи спомни си, как били добри!И тогава, дядо, ти повярвай,в приказките, хората и любовта.Изправи се и приятелски помахай,ето, това...
Дойде за миг, а вече тръгваш си.Поспри за малко скитнико немил!Дойде за миг, не ще останеш ли?Дори за една мъничка прегръдка?Пристигна с песен, тръгваш разгневен,какво отчая те скиталецо любими?Защо пътя прашен би предпочел,на место слънчевите ми градини!Дойде за миг, а аз очаквах вечност!Дойде и тръгваш си, бързо кат преди.Нека поне хляб ти дам, изпълнен с нежност,че пътят тежък е, но ти го знаеш, уви!Какво носиш в торбата си просяко?Да ти даря ли нещо за из път?Вода, храна или усмивка?Защото всичкото...
Поисках обич - дадох погнуса!Поисках живот - но дарих само смърт!Поисках любов - дадох разруха!С две ръце разруших света суров!Поисках власт - получих забвение,вечен живот - но горях на кладата!Поисках смъртта - но ти даде само угризения,Поисках гроб - ти обрече ме на самота!Сега искам душата ти!Подари ми я за вечни времена?Ще наказвам едно по едно децата ти,докато не сведеш пред мен глава!Сега искам душата ти!Мой роб ти се наречи!Коленичи, целуни нозете ми,защото аз съм Бог, а слугата мой си ...
Когато няма какво да кажа, просто ще спра да говоря.Когато имам въпрос, ще погледна в твоите очиКогато няма какво да река, ще се усмихна на воляИ ще се вгледам дълбоко в златните води.Когато сгреша, извинение без срам ще даря.Когато прибързам, гордостта ще преглътнаи ще донеса ти букетче цветяс дума „Извинявай!”, а после ще млъкна.Когато отчаяние застигне моите пети,ще се сетя за вярата ти безгранична.И пак ще вдигна поглед с надежди изпити ще благодаря на Бог, че те има.Когато недостоен съм за вярата и любовта ти,Поклон дълбок ще ти направя.И...
Само нежност копнееш,сгушваш се до мене пак.За топлото внимание живееш,… в този свят повява хлад.Очите ти проблясват в мрака,разхождаш мислите ми вънИ посядаш на леглото плаха,с милувки търсещи неземен сън.… влизаш бавно, потропвайки по теракота.На фотьойла седнал съм - глупак.Приближаваш се с тази дивност на животаи буташ чашата с коняк.Стъклото се разпръсна настрани,но ти поведе ме с уверените стъпки,независимо дали ще се нараним,нозете ни изпиха кървавите глътки.И слънцето изгрява жадно.Кървави...
И под влияние на алкохола ще пиша.Несвързани думи и речще държа, всички да улисами да не питат, кое е правилно и кое не!Не мога отговорите да ви даря.Нямам ги, затова не ги и давам.Но вярвайте вие в любовта.Тя въпросите ви винаги прощава.Наздраве за всички сродни души.Открили вярата във мрака.До нови срещи, влюбени думи,в тъмнината на светлина...
Глава десетаЩе го направя, ще постигна мечтите си. Ще ги създам и развия независимо какво мислят другите и ако се проваля, ще стана и ще се изтупам, но ще опитам отново и отново, докато не постигна това, което искам. Не знам дали ще почна от Враца или от Варна, това ще покажат следващите дни, но от къде ще тръгна не е толкова важно, защото аз знам кой съм, знам какво искам и най-вече, някъде там някой мисли за мен, вярва в мен и ще е до мен дори на края на света. Защото любовта е безгранична и тя движи света напред. Да обичаме себе си и това което...
I saw a rainbow and I asked: Why?Why are you so beautiful?I saw a raindrop and asked: How?How can you be so pure?I saw a coal and asked: Who?Who lit you up my dear?I saw a mirror and asked: What?What are you? What are you?…It said: I’m you! I’m y...
Честит рожден ден мила!Върви, пий, живей, дивей!Всичкото щастие ти пожелавам.И песен за любовта ти запей…И там в прекрасните градини,след края чакан на зимата.Ще се видим, ти думите помни мии ще бъдем само двамата...
Глава девета… И дъха ми секна! Аз нямах какво да кажа! Точно аз! Аз, който винаги намирам остроумна мисъл, заключение или оплакване, този път седях наистина безмълвен, с отворена уста и гледах.Все едно през мен беше минала буря. Беше измила ураганните си ветрове в мислите ми, беше ги разбъркала и ме захвърли на някакъв непознат бряг. Това е новото начало ли? Начало на какво? Не знаех, но знаех, че ще го постигна. Не знаех ли, напротив, много добре знаех. От сега започвах да живея и да постигна мечтите си, да съм важен поне, дори само за един човек...
Какво е една година, когато имаш вечността?Какво е един живот, когато имаш безвремието?Какво са думите, просто слова?Или постъпките, бледнеещи във времето?Какво са мечтите ти, когато ме поглеждаш?И грешките от ярост на дете.Какво има в очите ти, пълни със нежност?И в ръцете ти, за миг поне?Какво има в погледа ти, студа изкривил?От сълзите размазан, света сътворил!Какво има в душата ти и мислите сега?Илюзия или реалност, любов или тъ...
Без думи кажи ми - обичам те.Без допир прегърни ме сега.Без поглед в очите ми взирай се.Без сетива вкуси ми дъха.Без думи кажи ми – липсваш ми.Без стихове нарисувай дъга.Без студа намери топлината ми.Без края гради вечността.Без думи, думи, лъжливите.Без тях говори ми сега.С поглед единствено, скитайки,подари ми мълчание и малко тъ...
… и искам,гърдите ти да усетя как настръхват…и мечтите ти да изпълня сега.… и искам,Да усетя духа ти,в паметните дебри на съня.А тя дойде, тъй красиво гола,прекрачи праговете, граници, небе.Нощта ни взе на дълъг път с милувка,седнахме, изпихме цялото море.Бреговете му ни милваха с утеха,Стоновете скитаха сред сенки, светлина.Прегърна ме събличайки си дрехата,поех те с песен на уста.И пяхме знатните рефрени,композирани в невинна доброта.Косите ти целунах целите,Да те отърся от твойта самота.Тялото...
