"Per me se va nella cita dolente, per ve se nell eterno doler, per me se va y la perduta gente!"
Размислите на един нарцистичен егоцентрикГлава двадесет и три (очаква се продължение)Живях прекалено бързо...Всъщност не знам за къде бързах. Когато бях дете имаше една много популярна поговорка на тогавашните рок звезди, която гласеше нещо от сорта: Живей бързо, умри млад и остави добре изглеждащ труп. Смъртта е неизбежна за всички ни, а кога ще ни настигне не зависи от нас. По-интересното е обаче първата част на израза, а именно: живей бързо. Всъщност за какво да бързаме? За да станем на четвърт век и да се чувстваме стари, или за да седим пред...
Мой е само стиха, оформление е дело на един много близък приятел. Дълбоки благодарности и поклон...
Размислите на един нарцистичен егоцентрикГлава двадесет и втораЧета си днес по интернет, ровя си се из блогове и изведнъж срещам едно мнение, което гласеше че всички казваме, че ще почнем да пишем редовно и така нататък, а в крайна сметка пускаме по десетина пост-а на година. Честно да си кажа това ме накара да се замисля относно цялата идея на писането и защо всъщност го правим.Най-интересното, което ми хрумна като причина, беше това че имаме нужда да споделим с някой мислите си, а дори да не ни четат, то поне да напишем какво мислим. Следващите...
Размислите на един нарцистичен егоцентрикГлава двадесет и първаНезависимо, какво казват, величието настъпва със смъртта, а не с живота.Разбира се не говоря за моето лично величие и дали изобщо бих постигнал такова, а по скоро се обръщам към голямата картина. А тя в случая гласи следното – оценката на делата ни най-често идва след смъртта. Не намесвам неща от сорта на спазването на закона, а по скоро морални и етични “дадености” в обществото ни, които за жалост сякаш изчезват.Днес гледах един филм за Робърт Кенеди, брата на Дж. Ф. Кенеди и честно...
Аз бях цвете – повехнахАз бях слънце – горяхАз бях луната, но тайно угасвахЗа твойте думи, поглед и смях.Бях и човек, но си тръгнах.Сега съм просто един сън.Но чуден, прекрасен – издъхвам.Във нечии чужди нощен блян.Ех...Любовта ни убива.Тя, тази която роди ни.Ех...Ти моя самодива.Не скитай сама – върни се.Нека твоят сън да бъда отново.В света жесток аз да те скрия.И с приказки, вълшебства – без злоба.Твоята душа да покрия.Да бъдеш ти винаги с усмивка.За себе си, не за тези на вън.А натъжиш ли се, аз твоето кътче ще бъда.И ще бягаме, пътуваме –...
Глава двадесет Мислите си че егоцентрикът е доволен от себе си. Че той се взима за центъра на собствената си вселена, и независимо какво се случва около него, той е доволен от постъпките си и не изпитва съжаление и не притежава съвест.Вероятно този модел би бил прекрасен, а още повече описва много добре причините ни да не харесваме такива хора, но „истината” може да се окаже напълно различна.Човек не се ражда егоцентрик, а той бива създаден като такъв. Разбира се влияние при създаването му биха могли да имат множество фактори, свързани или нямащи...
Глава деветнадесетДнес се бях зачатил с един приятел. Не се бяхме чували отдавна и той ми сподели част от неволите и тогава аз казах нещо, което не съм се и надявал, че ще изрека, а именно че единствено чувствата могат да ни изпълнят отвътре и да ни направят цели.Е няма какво да се лъжем, има хубави и лоши чувства, много от нас ще се оплачат, че им се случват само лоши неща и това поражда единствено негативни чувства в тях, но в крайна сметка, понякога и ние сами не си позволяваме да чувстваме. Дали само хубаво, дали само лошо, наистина няма значение,...
Глава осемнадесетИма един бездомник. Срещам го по улиците и той е от малкото хора, които ме карат да се замисля. Не защото спирам да поговоря с него, а може би трябва; не защото съм направил нещо за него, а може би има нужда; не защото съм добър човек, а може би не съм и лош; а може би този странник се докосва до това в мен, което не искам да показвам на света. Седя и го гледам. В тъгата си този човек, какво ли може да си мисли? Какво ли вижда, когато мине покрай някое кафене или покрай някой...
Продукти:около 400гр. Боб (приготвен по традиционната българка рецепта за постен боб – например останал от предния ден)2 гл. кромид лук6-7 скилидки чесън1 пакетче кайма (250 г)1/4 от шишенцето с чили сос1/2 ч.ч. домати1/2 ч.л. кимион (смлян)Приготвяне:Нарязаните на ситно лук и чесън се задушават с малко мазнина, добавя се размачканата с малко вода кайма, като се поизпържи, се прибавя чили соса, доматите, кимиона и малко сол. Ври още 5-10 мин. Цялата смес се прибавя към готовия боб и се слага да поври още 5-10 мин.Допълнителни предложения: Може...
Имало едно момче. То не било по различно от хиляди други момчета на света, но се надявал някак да бъде уникален.Дошло време и в безгрижният живот на момчето настъпил обрат. Той се бе влюбил. Разбира се не се влюбваше за първи път, но различното в този момент беше, че за първи път разбра, че може да обича по различен начин няколко човека, или че всеки път е различно. Първият му сблъсък с тази човешка болест - "любовта", беше приключил нелицеприятно. Последиците бяха съкрушителни, както за него, така и за приятелите му, а изреченито думи никога нямаше...
250гр. дребни макарониедна консерва риба тон5с.л. майонеза (или една малка опаковка от 125гр.)СолСваряват се макароните, отцеждат се от водата и се оставят да изстинат. Тона се намачква с вилица и се прибавя при макароните. Добавя се майонезата и солта и се разбърква хубаво. Сервира се веднага.Предложение: Може да се настърже кашкавал отго...
Съставки:500 гр. кисело мляко2 бр. краставици20 гр. майонеза1 яйчен жълтък1/2 вр. копърЧер пиперСолПриготвяне и сервиране:Краставиците се обелват, нарязват се на колелца с дебелина един пръст и 10 минути се варят в леко подсолена вода (за мен лично 10 минути са много, опитайте с 5 и ако не ви допадне, експериментирайте с продължителността на варене, при която ви харесва най-много твърдостта на краставиците). Жълтъка, майонезата и киселото мляко и половината от ситно нарязания копър се разбиват до получаване на хомогенен сос, който се подправя със...
Дългозърнест ориз се сварява и се измива веднага със студена вода, пресни краставици се режат на дребни лентички и се слагат в ориза, слага се и масло и се запържва за секунди. Прибавя се къри, джинджифил, малко зехтин и ябълков оцет. Половин или една кофичка (по вкус) кисело мляко, малко майонеза, соев сос, горчица, сметана (за дресинг). Всичко на о...
Продукти: 300 мл сварен ориз (използвам китайски или кафяв) 200 - 300 г нарязано на кубчета сварено пилешко месо (или остатък от пиле на грил) 70-100 г нарязан на кубчета ананас (консервираният е прекалено сладък за мен, може да се замени с прясна твърда праскова)1 равна ч.л. горчица 1 ч.л. прясноизцеден лимонов сок 150 г майонеза 100 г заквасена сметана (или изцедено кисело мляко) 50 мл шампанизирано вино/газирана вода Сол Бял пиперКъдрава салата за поднасяне Резенчета лимон за украсаПриготвяне:Оризът,...
Ще се изгубя в чашата с бира.Снощи пих, днес пак...Спомена ще удавя с мастика,С уиски, а защо не коняк?Ще се изгубя във стихове тъжни.За да се върна отново аз цял.Ще плача и смея през сълзи.Но пред себе си, не и пред тях.Ще се изгубя в мълчание меланхоличноА после ще извикам едва.След това ще си долея - „различно”И ще слушам по-тъжен куплет, От този и от предните два.Ще се изгубя в тълпата жива.Ще ходя, ще търся, ще бдя.А после ще седна да надникна,Обратно към моята гнояща душа.Ще се изгубя сред думи излишни.Пред всеки, пред мен и пред теб.За...
In thay dreams I dwellIn thay darkness,In thay light.In my dreams I remainA pure man,Full of lies.Thay pain I recall.Thay laughter,Thay tears.I gather it for myselfAnd give no fear.Nor sadness,Nor pain.But laughter through a rainy day.I thay dreams I dwellI thay life I shall beA riddle, A mask of an actorGiving passion to your soul, fr...
Глава седемнадесетИма много великолепни тъжни истории, изписани и изпълнени с огромна мъка, тъга и чувства, дори непознати за някой от нас. Това не е една от тях. Тази история описва живота, но не е тъжна, нито щастлива, нито реална. Това е една история за един обикновен човек.Четох малко, може би по малко от колкото бих искал да прочета, но все още имам страшно много време. Написах малко, много по малко от колкото искам да напиша, но все още имам страшно много време. А живота ме дърпа, напред - назад, а аз седя и го псувам. „Успокой се, мамка...
Аз съм там,някъде в тълпата.Там някъде сред уличната глъч.Безмълвен бродя, по стъпките на правотата.Безборбен!Плах! … като залязващ слънчев лъч.Аз съм там, сред приказките хорски.С имена вълшебни, но сами.Дали на бял кон или в просешките дрипи.Все съм аз, тъй истински и жив.Аз съм сам,във думите излишни.Сам, но с вас във цялата игра.Разказваме си случки неприлични,Учещи ни благо, но и зло, в лъжа.Аз съм там, пак някъде в тълпата.На хиляди парченца…Раздробен!Родих се цял, но с мисъл за живота…А ще умра неистово, безбожно разпил...
Глава шестнадесетВече дори не ми е необходимо…Не ми е необходимо да ги кажа, кое ли, ами думите – „Аз знам!”Минаха годините, в които можехте да ме чуете да ги използвам често, а аз го правех наистина. Просто вече не ги чувствам по същият начин, нито пък я има необходимостта да ги кажа, мисля че остарявам. Но какво да се прави, хората се променят, дори и аз. Вече дори писането не е толкова лесно, колкото беше. Сега отнема повече време, не само за да кажеш това, което искаш да кажеш, но и да използваш точно подбраният начин. Не говоря за съобразяване...
„За теб няма нищо свято.Нито храм, ни хора, ни живот”Изрече той и ми отсякохаДушата чак до идният потоп.И в замъка тъй мраченЛицето скита ден и нощ.Скрит зад облака неясен,сред хорски хули и злосл...
Глава петнадесетТишината беше…Скоро чували ли сте тишината малко преди да изгрее слънцето? Чували ли сте, как тази тишина бавно влиза в стаята и после леко преминава и през вас самите? Виждали ли сте, как тази тишина променя мислите ви, настроението ви, как сякаш без да искате властва над вас? Скоро не сте? А би трябвало!Чух я! Снощи. Беше прекрасно, беше чисто, бяхме само двамата и тя дойде при мен. Не се страхувах, прегърнах я, посрещнах я като стара позната, която не бях виждал отдавна и тя поседя...
Лица, те са просто лица!Слепи за мириса на вятъра.Деца, те са просто деца!На боговете или на делата им!Души, те са просто души!Без сърце, само с лицата си!Усти, те са просто усти!Но без разум, само с псувните им!Съдби, вси до един!Съдби, във вечното минало.Лъжи, те са просто лъжи,и неразбрани истини в „тъмното”!Това са те във моите спомени.Просто лица, души и съдби!И аз съм сред тях – сред моите мистики!„Мириса на вятъра ти поем...
Аз хиляди души пребродих…Своята разбивах и вилнях…Парченцата събирах и говорих…За тъгата, хората, дори и грях…И страх ме бе – за клетите…Че виждаха ме – в плен…Аз на своето съзнание - обречен съм…Но не на своето – на вашето бит...
Една жена със хиляди въпроси.Дойде при мен към края на нощта.Поиска аз да я повозя,на лодката, под пълната луна.Една жена пред себе като огън,седя пред мене търсеща любов.Прегърнах я, за чуждо сбогом,но отговорите не дадох – зов…зов от вълните се разнесе,биещи се в лодката сама,на сред морето я понесох,към сърцето си изпълнено с мъгла.„Море, тъй дивно и красиво,една жена стои пред теб!Въпросите със сълзи си заливам...Кажи, приятелю, сега къде?”Това изричаше девойката,а аз я слушах мълчалив.На брега...
Ято птици, пак тръгнали на юг.До другото лято във странство.Бягащи далеч от северният студ.Във чужди земи – друго пространство.Но дълъг полет очаква ги горките.През бури, глад и висоти.Но щастието гледа ги пропити,От чудни спомени и благи дни.И направлението приближава се отсреща.Ето го, зад онзи ъгъл.Затопли се сърцето, заедно с кръвта гореща.Стигнахме – наслу...
Защо си тъжен приятелю, кажи ми?Защо наливаш чашата пак сам?Защо ридаеш с привкуси горчиви?Защо пак взираш се в мрака вън?Защо приятелю, защо тъгуваш?Аз мога ли със нещо да го спра?Или въпросите ми гониш, хвърляшСъс сладък привкус на сълза?Ела приятелю, ела подпри се.Нека моята прегръдка те успокой.Не говори, а просто се притискайИ ясни сълзи във нощта рони.И хлипове душата ти да омагьосат.Цялата отрова да излеят вън.Приятелю плачи, аз те нося,Към изгрева, деня, дори към сладък с...
Недей при хората отива.Те са саможиви същества!Егоизмът сърцето им обвива,сякаш са единствени в света!Но аз обичам гии всичките им маскиОт глина, сажди и сено.И аз бленувам гии всичките им страсти,добри и лоши, сблъскани в ед...
Angel!I’m writing to you, love.Darling!I’m whispering you, love.Heart!I’m bleeding you, love.Dark!I’m wishing you, love.…wishing you, love… …you, love… …lo...
Let me rain down.On your pain let me rain.Let me rain nowOn the sand, let me rain.Let me cry now.On your broken heart shall I fall!Let me fall down,on your memories and last hope.I am your rain of laughter.I am the rainbow in the sky!I am the wind of happiness farther.I am the warm nature c...
И нека пасажите сами за себе си говорят.Нека песните изпеят своите думи.А аз сред хората отново ще мърморя,предания, легенди, приказките чудни.И нека мислите ми в редовете вплитат се.Нека чувствата ми бликнат изведнъж.На стотици километри, скитайки,химикалка да запретна в скороглъч.И думи, думи бързоречни.Те да огласят нощта!Със радост в душите ни вечни,да ни отведат далеч, се...
Глава четиринадесетСтранно е...Ще попитате кое!Как да обясня, първо пиша директно в блога и може би ще бъде така от сега натам, пък нека има правописни грешки и нека съм неграмотен, не твърдя, че не е така, но нека бъде това нещо като моят виртуален дневник. Т.е. той е почнат още преди с поредицата размисли и сега просто го подновявам, защото одавна не бях сядал да пиша нещо, каквото и да било.Странно е...Странно е това, че колкото и да се пазиш и криеш в дупката си, рано или късно онези малки нещица които ни измъчват по често, се пробуждат и започват...
Ха щял да се бори!Безсмислени изблици на отчаяние.Щял света да промени, заедно със хората сурови.Щял нощта да обгърне в светлина.Жалкото и мъничко човече.С мечти за правда и добро.Не знаеш ти какво е вечност,да се взираш във тъга и зло!Недей ти живота си обрича,на лъжовни мечти и копнежи.Мисли с ума, но действай със сърцето,За щастието свое, към своите стреме...
Приказка на вечната тъга.Ода весела в гората…На тъжно пеещи цветя.На бурно духащият вятър.Това обичате да пишете – хора!Защо си мислите че мъката е ваша?Със зъби стискате и дърпате,Към себе си я влачите горката!Пуснете я да тръгне си – виновна!Да скита тя сама своят път.И усмихнете се на бога,Пък дори на мен, дори веднъж!И чувствайте вий всичко - безвъзвратно.Мислете, търсете, живейте дори.Не борете мъката с лекарство,Дори със уиски или три.И вярвайте във себе си и в мене.Вярвайте в доброто в нас.Защото дявол съм а стена –От болка на идващият бяс!Пеня...
Читатели търся!Читатели на мойте мисли.Ти от тях ли си, питам?Би ли живял във мойте четири стени?Слушатели искам!Ти ще станеш ли мой слушател сега?Аз думите стискам…Би ли откъснал от времето си за нас?Читателю, любими човече…Не се плаши от мен във нощта!Аз страшен съм, справедлив и човечен,загадка на яве, но имам душа!Ще поседиш ли при мен, със мълчание?Не е нужно да слушаш дори.Разбери ме, не търся внимание,искам да спася аз вашите души…… вашите ду...
Обичам ви, забравям да го кажа!Може би прекалено често дори.Обичам ви, сега ще ви покажа,усещате го, знам, личи!Обичам ви, задето сте такива!За туй, че повярвахте във мен!Обичам ви, ще изричам и без сила.За туй, че не ми дарихте плен!Обичам ви като приятели, горещо!Мой, най-близки на света.Сълзите ви ще бърша спешно,а за усмивката ваша копнея.Помнете го завинаги в душата си.Казвам го сега от все сърце.Обичам ви безкрайно в живота си.Ще сме ние заедно, макар дал...
Сияние тъй пищно, дивно.Сияние на пълната луна.Докосваш ме прекрасно, силноИ влизаш в мен, като през врата.Сияние сладострастно, вкусно.Синьо като красивото море.Носиш ти пак благи думи,С привкуса на пяната от лед.Приятелко сияйна – моя.Защо прошепна ми в съня?Да стана да те видя – гола.И гола истината да съзра.Че няма ги звездите на небето.Ти заслепи и техните очи.Няма я тъгата във сърцето,А само твойте истини, добри.Няма я и мъката от изгрева.Макар да идваш в месеца веднъж.Няма го съзнанието – бистрото.Не е отново сам – този мъж.Здравей и сбогом,...
Галактика си, в свят неозарим.Звезда посърнала в небето пусто.Една прашинка в есенен комин.Една сълза, пролята тъжно.Сияние си бледнеещо във вятъра,В една душа се пробваш да съзрешумиращите дни на лятото.А защо пак сядаш да четеш?Защо отваряш книгата, тъй тъжна?Защо прочиташ я - пореден път?Не е ли минало, та го четеш отново?Не вървя ли нявга, отново този път?И мемоарите си напиши с надсмешка.Думите преплитай със тъга.А смисъла облей зловещо,със мириса на радостна ду...
Събудих се във пепел от цветя.Листовете гаснеха горките.Изгоряла бе пак цялата гора,А с нея и утехата на дните.Гори прашинко литнала на воля.Лети над хиляди полета.Но след време ти при мене спри, те моля.Да ти върна огъня в сърцето.Лети изящна и красива,Като орел, преследваща звездите.И нека някой те попита -Къде си тръгнала? - Поспри се!И хвърляй искрици на хората в сърцето.На хилядите тъжни, там навън.И когато огъня ти свърши, ти върни се.Ще ти даря аз нов, по-ярък и пречист...
A quarter past dead!Have you seen it up close?A wet field, all men dead -Have you seen those?Past in the present!Have you seen that?A minute to heaven,Have you - forgot?And the Devil of fire!Have you seen HIM in me?A human or an Angel from heaven!All of those, but who can I be?Who am I, can you see me?Dead or alive - or in between?A shadow or a face, in the night thay dire!An illusion or real, who can I be?I’m just ...
Не ще да пиша аз празни слова.Нито думи, шепнещи ми вятъра.Букет от рози пред твоята врата,аз бих оставил с картичка от Дявола.Не ще да пиша мисли за добро.Или копнежи чезнещи със времето.А ще пиша ази за любов,Или на тежките ни дни и бремето.Не ще да пиша радостни беседи.Нито тъжни повести, сълзи.Ще бъда себе си, дори проклети.Обичай ме, мрази ме, бъди си ...
Деня отмина, а нов ме чака,нощта изпълнена със алкохол.И пура бясна до мен догаря.И царя седнал на престол.Деня отмина, а друг започва.Със изгрева идващ след нощта.С кокиче сутрин, на влажна почва,разхождам аз, босите крака.Деня отмина, нощта отлита.Със звезди, но липсва ми луна.А слънце бледо се облива,със капчиците утринна роса.Ех ден, недей да бягаш.Постой при мен и моите слова.Аз приказка ще ти разкажа,постой, поспри, започвам да редя...
Живителна сила ти ми дари.Откъсна ми всичките лоши поличби.На самотен остров ме подслони,само с теб и чувствата лични.Рай на „адските” беседи,ти откъсна ме от тази глъч.И поведе ме през тез пределис буйният галоп крас...
Глава тринадесетКазват, че е лесно да говориш за принципите си, но е трудно да живееш според тях! Може би са прави, но пък, колко ли хора днес живеят според идеали и изобщо се вълнуват от тях? Предполагам не са много защото за да живееш с принципи и възвишени цели излиза доста трудно в нашето общество, а малцина биха предпочели да живеят с допълнително натоварване. Живота ни е достатъчно стресиращ, какъвто е, защо ни е да го натоварваме и с идеали?Щеше да бъде хубаво, ако имаше повече хора на света...
Глава дванадесетКъде отидоха добрите стари времена, когато музиката значеше нещо? Когато това което пеехме беше това което чувствахме и парите имаха значение единствено за това как ще стигнем до следващият град? Какво стана с енергията идваща с падането на нощта? Къде отидохте?Прибирате се вечер след работа, кучето ви посреща на вратата, за да го изведете, а на вас единствено ви се пие едно голямо и искате да се излегнете на дивана и да си изгледате сериала по телевизията. Къде отиде усмивката която излизаше именно с падането на нощта, знаейки,...
Под щастлива звезда си роден,никога не го забравяй.Там горе от боговете скроен,но разхождащ се тук на земята.И слънцето за тебе свети,а заедно с него и луната.Музиката им възхваляват поети,а ти свириш я на хората в душата.Вятъра повява за теб.Донася спокойствие, сянка.А аз баща ти, поет.Ти пиша стих, достоен дори за Сатаната.Расни в радост и мъка,всичко ти сам изживей,защото няма съвет, нито поука,която аз да дам, по-добре живей.И не бързай, света да напускаш,много има, какво да дадеш.А след време...
Passion for life in your eyes.That’s what I find within you.A reason to be happy, not cryhold you, adore you, believe y...
I am a man of many faces,A mystery of many truths to be told.A plain story, going from A to ZAnd a stranger to the world you all know.I am a man of so much passionJust like a fire in a falling rain.Not just a man, but a myth of sarcasm,Or a reflection of all human pain.I am a creature of good and bad.A mirror of a soul big as a star.I am a riddle of one mad mindSolved and unsolved, at the same time.I am all and nothing in the universeJust a light on the night skyBut full of dreams, almost visualA...
Do you see my hand?Just wave to it!Do you see my heart?Bleeding…Drink from it!But can you see my soul?I want it all, just for me, my so...
Ти научи ме, как да се усмихвам,без причина, просто ей така.Хубавото да виждам, без да питам,на живота да се радвам от душа.Ти научи ме, какво е оптимизъм,любовта човешка, както и сълза.Ти научи ме, какво е да обичам,доброто и лошото, както и света.Ти показа ми, какво е туй сърцетои как то искало своето без спир.Как слънцето заменя луната на небетоИ как редуват се спокойствие и п...
I have no place here.I don’t belong among you.I am a child of people’s fear.A myth, a legend or just the truth.I am of no interest to the world.Just a feather fallen from the sky.I’m in your mind and your heart too.So, what am I? What am...
Черният принц на самотата се завърна.Посрещнах го във мен, както всеки път.С братска обич, горещо го прегърнах:Добре дошъл, владетелю велик.И огнен дъжд от небето се засипа.Пропасти дълбоки никнеха навред.Земята се разтресе, лавата излиза.И тръгна към земята дяволската пещ.Дим задушлив небето замъгли.Слънцето горчиво скриваше се в сажди.Черният камшик светлината скри.Пристъпи лорда сам, в кожени одежди.На жребец от огън той идваше гордо.И с меч от мълнии, здраво скован.Пристигна и изрече с гласа си злобно:„Приветствам те отново в царството АД!”И...
Когато умреш, не ще скърбя!Приятелю, когато починеш, няма да съжалявам!Не ще заплача, сведа глава!А с усмивка за сбогом аз ще ти помахам!Приятелю, заради смъртта няма да посърна!Случайността не ще проклинам нивга!Ще запея и високо чаша ще вдигна,в твоя чест, за последно аз да те прегърна!И черното не ще да облека!За мен този ден празник ще бъде!Че живяхме двама, в Ада на таз земя,но през Рая веч гордо ще тръгнеш!Наздраве!04.12.2...
Изгонена от рая,накрай света стоиш.А аз във ада гния…Огньовете си подмладих.Ангелско лице…крилата на богиняукрасяват твоите раменеи носят твоята магия.А Дявол ме нарекоха,жестокост да творя.Сърцето ми обрекохада чувства само самота.Летиш и вярваш,хорските души, че ще промениши във божествените дверитехните души да преведеш.А кладите си аз подклаждам.Ледове сковавам в тяхна чест.Греховете им насаждам,а надеждата им гася като свещ.Но ти си ангел,гледам те с неспир.Ех, да бях човек,би ли дала Нам от...
Молитви аз към теб не изричам.Хуля те, "законите" пристъпвам всеки ден.Грешник съм пред тебе, не отричам.Боже мили, храмовете ти за мен са плен.Църквите ти - сгради безподобни.Затвори на вярата - няма я във мен.Духовници – адски вестоносци.Приказват, пеят, но не вярват в теб.Боже мой, недей да ми прощаваш.Ти можеш, знам, за всяко богохулство.Аз в теб не вярвам, недей да съжаляваш.Човек аз бях, но ще умра животно.И горд съм, арогантен, не ме е срам дори.Постъпките си преценявам, а за грешките си ти.И в ада бях, дявол ме нарекоха.Като ангел полетях,...
Приказка за клоуни, манежи, смях.Представление за маските човешки.Дресура, камшици, зверски страх,на хора във тълпата лицемерни.Ридания, викове, копнежи,душите им копнеят пак за Бог.Огньове, остриета, кървави стремежи,изяждат се без вопъл, зов!И болка Данте ви показа.Разходи ви сред пламъците вечни.Червеи, окови, ледена омразаСъс мирис на разлагащи се „вещи”.Видяхте пъкала със очи от болка.Вкусихте цената на греха си.Помирисахте, усетихте, но без упойкачерните цербери бесни.И хапаха ви, костите хрущяха.Молихте се, но късно бе, уви!И тогава с ледения...
Минало и бъдеще преплитат се в едно,тук, на края на сърцата ни.Две души прегръщат се в деня,но едва докосват те телата си.Бъдеще и минало на куп,в спомените, да, тези белите.Отвличат мислите и хоп,започваме да плачем в неделите.За минали, загубени любови,за хората, обичани от нас някога.За мама, татко подсмърчаме със сополии бършем ги с ръкава всякога.Защо винаги така се получава?Питаме и ние като хората отсреща.Защо любовта никога не продължава,вечно както се кълнем на първа среща?И липсват ни хора, случки и беседи.Споделяме тъгата си със самотата.Защо...
Вси светии, нощта на зверовете.Джак се смее във съня.Вси светии, нощта без боговете,духове и сенки властват над града.Елате, подчинени мой,това е нашият карнавал.Нощ на демони и вой,излезте сенки от прахта.Кладите таз вечер ще ни осветяват.Духове човешки, върнали се след смъртта.Джак, приятелю, изчакай,нека чуя твоя смях, смразяващ техните сърца.Вещици, гробове разкопани,скелети по улиците бродят.Това е нощ на всичките капани,детски сън, смърт и огън.Празник е, лицата осветете.Нека като сенки поиграем...
Да върнеш назад живота ти не пожелавай.С добро и лошо той те направи каквато си.Със надежда в утрото се озарявай.Със спокойствие след залезлите слънчеви лъчи.И времето минава, в радост и тъга.Това е свещеният ни низ човешки.С усмивка приемай всяка новина.Не зависи от нас, какво другите да правят.Властваме единствено над собствените си дела.Грешките ни учат, приятелите ни прощават.А дявола ни чака там отвъд света.Стани и продължи с усмивка.Недей тъгува за миналото в този ден.То няма да се върне нивга.Но от теб зависи щастието ти в утрешния ден.(Посветено...
И двадесет и четири години минаха.Все заедно ви виждам всеки ден.Толкова лета отминаха.Толкоз ядове, неволи, но и радостни...…прегръдки потъващи във плен.Децата ви пораснаха,поеха смело своя път.Научихте ги да обичат,да се радват на света.А сега е вечер,както толкова много преди,когато вие с пръстени обрекохтеда сте щастливи, заедно завинаги.И двадесет и четири години минаха.Не по - стари, по - мъдри сте сега.Ние, децата ви заминахме,но помнете, ще сме винаги със вас във мисълта.И мислим за вас...
Пари по устните ми…Тъй сладко докосваш.Гали, не спирай!... Екстаз!Капва на гърлото ми…Пламъка парещ разхождаш.Гори, пали, ах… Страст!Хлад, ах, хлад ми донасяш.Кубчета лед, топят се! Разкош!Усещам духа им, целуваш ги още!Вкусваш. Разкъсваш, разпаряш със нож…Ах, капка, гореща, прохлада,погали гърдите ми… Наслада!Ухание, повей, дъх на сатен.Мелодия звъни, не, недей…Галиш душата, сърцето, сетивата.Отнасяш тялото далече във плен!Със сладко предчувствие… Ставай!Полетях, изгорях изгарящо студен!19.10.2...
Ето днес дори не ползвам черноваНе драскам думи редовеНе пиша запетаиНяма редакция за тези стиховеТова са те избликнали в сърцеИ казваме че хората нещастни смеОставяме чувствата да властват над насГняв и болка радост и тъгаТе управляват нашата съдбаЗащоЗащо им позволяваме на тези господариДа казват кое е право и кое лъжа.Защо не спираме телевизора след славиА продължаваме да мислим във нощтаЗащо ли се наричаме дори и хораКакво човечно има в насДори да не искаме се наранявамеЗа едната простичка играИ спрете да играете тази пиесаМузикантите дори...
И днес ще спя, пак ще пътувам,в друмища облени в красота!Аз пак живея, не ще погубим,мириса на цъфнали цветя!Върви напред, поляната зеленадокосва те със своята душа!Върви напред, дори без погледобърнат пак към пропастта!И пътища недей ти следва,следите свой остави!Там където си погледнал,малък славей ще блести.С песента си ще те доближавапогледа по светъл пак ще заблести.Слънцето усмихнато дочаках,за да мога пак да кажа – Аз съм жив!22.09.2...
На вън е тъжно и мрак витае,нощта тъй бързо спусна се в съня!Звезди изгряха, дъжда ухае,пей и ти намокрена трева.А, ето съмва се, деня очаквам…Хей ти страннико мълчалив!Усмихни се малко, събуди се!От днес нататък ти бъди щастлив!21.09.2...
Бряг..... море...летен бриз...... ухае на съблазън...прохладно щипещо...... небетопъл пясък...... дветръпнещи ръце...... очи и блясъктанцуват чайки...... галят последни лъчиоблачета дивни...... за последно махатпреди залеза...... да скриетехните ръце...... Парещи устниизгарят тела...... две сърца биятв едно...... Звездите над тяхтайните пазят...... за тишинатапронизана с грохот...... от две тела пълнисъс страст и любов!...... Пясъкът попивастоновете и смеха...... и светът не съществува,те са целият...
Целуни ме с вековност,от мъдростта си ми влей,нека бъда и Демон и Слава.Грешна съм - да! Утре първаще търся вратите към Ада!Това каза тя и мъглата се спусна,гласът й отекна сред нощната глъч.И усетих я как докосна ме с устни,как тъмнина озари пак нейния лъч.И тогава ми даде всичко в замяна,целият свят подари ми за миги от този миг вече знаех, че могавсичко да имам, само не и любов!Подари ми ти, мила, подари ми душата си!Ще я пазя навеки в зандани когато я търсиш - помоли се на Дявола,той целува...
Врата изскърца! Влизаш ти!В тази стая, ледени покои!На леден трон, сред хорските души,издига се мътно силуета мой.Приближаваш плахо с разкъсани одежди!Издигаш нежно разплаканите си очи.Поглеждаш сянката с перелина чернаминават в мислите ти въпроси хиляди.Стъпало по стъпало изкачваш се нагоре.Все така безмълвно аз седя пред теб.Наоколо търкалят се все ледени окови,но изпълнена с увереност вървиш напред.Ето те изправена на върха до трона!Изправям се и аз, за да те посрещна.Издигам ръка със пръстени окичена,а ти целуваш я в светлината приглушена.Като...
Не ме вини, сърце аз нямам?Чаша с вино, на половин изпита,с измама пълниш я, но аз не ти прощавам.Не стой тъй тъжна!Моята душа не плаче за хорски мъки,а дарява ви със греховност тъй сладка, чужда.В тъмнината плачеш!Съвземи се, мойте слуги за теб дошли са.В недрата адски, мойте милувки пак ще вдишаш!Аз сладък плод съм!Ела откъсни ме, нека целия живот да ти даря…Този нежен писък неустойм е, дори след хиляди години сън.Ела момиче!Погледни във кървавите ми очи.Поеми си дъх и ми кажи - Нима не ги желаеш ти?***А, ето те, стоиш сама!Съблазън дарявам ти...
Тъмна стая на край света.В камината пламъчета си играят ведро.Нощта е ясна, но няма пак луна.Щурчета чуват се в сумрака съкровено.…Да, прозореца отворен е,аз слушам ария велика,на природата със нейните благаи на нощта в очарование обвита.…Звездите светят в небосвода блед.Пристъпвам леко да не го събудя,този леко видим силует,стои той там, не мърда….…Последна крачка през вратата правя.Ето, вън съм на концерт поканен.А сянката избяга и остави меда бдя напълно аз нехаен.…Ето прага на гората,Вълчи зов долавям от далеч.Стъпвам бос по свежестта на тревата.Хладен...
А ето ви, добре дошли!Седнете, ще сте тука дълго.Не мила, недей се тревожи.Има обич дори да бъде трудно!Сега самотни сте, това го виждам.Нима очаквате да ви помогна аз?Нима не виждате аз Дявол съм, убивам!Човешки чувства нямам аз към вас!Но въпреки това в моя свят нахлухте.Младите сте да бродите със мен.Постойте, помислете, а утре сутрин,С изгрева ще ви подаря и новият ви ден.Добре, казват: „Дявола жесток е!”Но чуйте от самия него тез слова.Света е хубав, пътя ви е дълъг още.Извървете го със гордо вдигната глава.И ще дойде време, след много изгреви...
Не съм поет, поезия не пиша!Не съм поет, не мога да творя!Не съм поет, не думите избирам!Те избират мен пред листа във нощта!Не съм поет, не ща да ме четете!Не съм поет, вии мислите ми забравете!Не съм поет, психиатър или разбирач!Аз Дявол съм, далеч от вашата глъч!Не съм поет, сбогом ще ви кажа!Не съм поет, щастие сега ви пожелавам!Не съм поет, не ме търсете сред тълпата!Сбогом, до чуване във книгата ми …… още за вас непозната!06.08.2...
Това е просто секс, нима не виждаш.Името си дори няма да ти кажа.Днес съм твой, а утре сутрин тръгваш.Нали не очакваш аз да се обадя?Това е просто нощ, със нищо не е по различна.Аз съм просто следващия в твоя „нов роман”.Ще взема туй сега, което никой пак не вижда,а утре като станеш, ще съм някъде пак сам.Не искам ти да ме поглеждаш.Очите ми недей запомня за напред.Недей с надежди да се вглеждаш.Не съм за тебе аз човек.Сега лежи, недей да мислиш.Това ти искаше, ще ти го дам.Малко ласки, а утре скришни,ще бъдем непознати там навън.04.08.2...
Възхищавам се на певеца отпред.Поредна радостна песен запява.Сред публиката стоя – аплодисмент –Това, за творбата, този поет заслужава.Някога бях като него,там, преди много луни.С надежда хората гледах,минавах през много съдби.Сега е друго, май остарявам.Но пак песента слушам, на бара стоя.Питието допивам, а стара китара,Разкъсва тя нежно пак моята душа.Пурата догоря, бутилката свърши,вечерта отлетя със своя летен воал.Публика пляска, а аз се намръщих.Толкова щастие къде бях пропилял?04.08.2...
Със скоростта аз се раждам! Живея отново!Адреналина разбързва моето сърце!На пътя се чувствам по силен от „него”.Газта ще настъпвам, пък нека ме спре!Там далеч, със бясна надежда,ще избягам от теб, от мен и от „тях”.Пък нека се питат – кой там поглежда –ще карам, летя, не, не ме е страх.Но магистралата свърши, скоростта отшумя.Нощта ни прибира във своята прегръдка.Сега е време за други дела,а утре сутрин, непознат съм, отново препускащ.03.08.2...
Аз искам да пия, сега!Налей ти бармане до горе.Недей да питаш за дела.Сипи да пия, не да споря.Аз искам да пия сега!Чашата до горе доливай.Аз искам да пия тъга.Спомени на парченца разбивай.Аз искам да пия сега!Не ми трябва дори компания.Не искам да помня нощта.Да пия, да пия желая!Аз искам да пия! Налей!Не питай какво, уиски ще пия.Наливай, наливай, недей,недей да ми казваш ти стига.Аз искам да пия забрава!Недей да напомняш деня!Наливай, наливай проказа!Наливай, пък нека умра.Аз искам да пия! Недей да ме спираш!Дръпни се от пътя, ще си сипя и сам.Аз...
Навън е тъмно, концерта свърши.Грима е време да сваля.Тълпата вика! Критик се мръщи!А толкова е тъжна песента.В следващ град, на друга сцена,грима отново е на мен.Сама китара, а после а капела,пред разни хора пея всеки ден.Дъжда вали, турнето продължава,място подир място посетих.И на пътя дълъг автобуса заминава,с една китара, с мелодия и стих.И карам пак по пътя прашен.С мотора бързам към страстта.Грима изтрит е от дъжда неясен!А в залеза размива се смеха!02.08.2...
А вие сте хора, по улицата се скитате.Погледа ми ви плаши, далече отлитате.Не съм аз за света, ще го променяза себе си изгоден него ще наредя.Нямам жалост, любов, нито срам,арогантност, презрение паля.Не ми пука, на кой какво ще дам,но знам какво ще взема АЗ на края.Душата си бяла, всеки сам от вас ще дадеЩе занеса ги при мен под земята.Не ще бъдат никога радостни кат малко дете.Само болка и скръб те ще тачат!Да зъл съм, да мразя доброто.Но нямам страх от света.Проклинам единствено ГосподЧе бяхме с него - ръка за ръка.Вървяхме, а Дявола смешен,Подскачаше...
Един самотник в парка, един просяк с китара на колене.Седнах до него да послушам, какво ще каже, вървим ли, накъде?Светът се променя, песен за минало запя в нощта.Песен за радост, любов, изгубени в прахта.Война и смърт, прокрадваха се в неговата уста,но бича за света наричаше го той – Глада!Континенти, нации, народи прекланят се пред този звяр.Погубени са те, а ний нехаем! Това ли заслужаваха за дар?Казваме си, сами не можем тази зла участ да победим.Но нима никой не го интересува? Нима никой там не бди?МОЖЕМ, вярвайте! Ще стане! Просто трябва...
Сега седя и музиката свиря,поредна песен композирам в нощта.Но няма тя да е балада тъжна,напротив, дивна ода, плам, за радостта.А хората мъката ги е обзела,но не е само тя на таз земя.Има толкова красиви рими,не може да са само за една тъга.Куплет, а после припев,лек лиричен пак нюанс.После соло и отвличаммислите ти в този транс.Там за елфите красиви,за езера, гори и небеса.Пак ще пея стихове игриви,техен спътник ще бъде любовта.Седя и пиша, нота подир нота.Свещта ми почти догоря.А песента не е дори готова,малко липсва да е съвършена тя.Остава...
Какво са туй малките неща?Леки капки във морето.Безкраен океан намират вън сега,през бури те са стигнали сърцето.Какво са туй малките неща?Нощни пеперуди крехки.Днес се раждат а утре сутринта,забравата поглъща ги навеки.Какво са туй малките неща?Кокиче бледо сред поле от рози.Надигнало то скромно своята глава,дори за миг да бъде в концерта с „виртуози”.Това са туй, те, малките неща!Частици вдъхващи надежда!Изгрева и залеза, приятелски дела,една усмивка на непознат във рейса!29.07.2...
Не мисля, че със талант аз пиша!По-скоро с усещане за „светлосянка”.Чувства, сънища и мисли,на живо или пък в дълбока дрямка.Не се стремя аз думите да подредя,да нижа ги, за да бъдат те изящни.Това са просто моите слова,живи, дишащи, понякога неясни.Ръцете там пред листа онемяват,нямат власт над своите дела.Разум и сърце се надпреварват,кой пръв да пише стих сега.Душата ми в стиха един вие не търсете,сред много строфи се простира тя.Безброй изписани куплети прочетете,частица във всякой оставила сама.Знам, че трудно сега съм разбираем.Може би, дори...
Кога те аз открих?Проникваш в мен като стрела.Сънищата ми дори владееш,мисли, чувства и слова.Разхождаш се дълбоко в мрака.Бавно крачиш в моята душа.Смеха ми, устните, делата,накара те да правят това, което пожела.Помислих аз, ще се откажеш,не пускам никой вътре в мен.Но продължаваше да крачиши бродеше дълбоко ден след ден.Вътре сред цигарен дим и алкохолни изпаренияедна сълза да видиш не успя, нали?Потърси трепет, любовта, дори и хорските вълнения,дълбоко бях заключил ги, уви!Огънят, който носиш, не запалвай,с надежда няма ти да срещнеш радостта!Не...
Моето платно, по теб рисуваммоето изкривено лице.Мила, в твоите цветове ще потъгувам,захвърлил четка и перце.Усмивка виждаш, засмян вървя.Това и хората очакват.Но виждаш ли ти тъмната душа?Сънищата минало оплакват.Твоята усмивка ме огрява,животворна радост черпя аз.Дори с мен да не си докрай.С мен ще си картина от екстаз.Харесвам да рисувам аз по теб.Гледаш ме с насмешка сред платна.Това съм аз, запомни ме ти добре.Картина моя ти ще бъдеш, окачена на стената.26.07.2...
Мой приятелю любим,с червени дрехи, с лека ледена походка.Отвеждаш мислите ми като дим,като светлина на свещ, излязла на разходка.Пак седиш до мен в сумрака.Отпивам аз забравата от теб.Залезът отива си, глътка подир глътка.Последна чашка уиски с лед.Това си ти, приятелю любими.Не ме напусна дори и в труден час.Обичам вечерите си да споделямс теб, но не и до несвяст.Ще седим там, с пура в ръка.На стола кожен ти ще ми прошепваш.Ще пия бавно пак от твоите слова.Тишината пак с надежда ще укрепваш.25.07.2...
Липсваш ми в леглото!Защо така си тръгна?Лятото отмина!Защо така се ти обърна?И не погледна дори за миг назад?За да видиш моите сълзи в мрака.Защо така си ти отиде?Защо поне не ми го съобщи?Просто затвори ти врататаи разби ти моите мечти.Липсваш ми, нима не вярваш?Всеки ден копнея аз за теб.Под лунна светлина или под слънце ярко,бленувам твоите ръце навред.Върни се, поговори със мен,нека това не бъде края.Добре, не си ти влюбена в мен.Поне бъди ми ти приятелка до края!24.07.2...
Не дявол ме направи Ангел!Дяволът един съм аз!Страст, копнеж и ужас,преплитат се в нощта и в нас.Ела и ще те хвана,не ще ти позволя да полетиш.Ти ще бъдеш моя жива рана,цял живот в сърцето мое ще кървиш....Ще биеш силно, не ще умреш.От мен тъй лесно не ще се отървеш!23.07.2...
Усмивка аз да залепя,Хората на вън да видят.Колко истинска е тя?Ти надеждата отне ми,но не те виня сега.Аз сгреших и съжалявам,но ти отказа моите слова.Сега си сгушена във друг,дори и дума не обелваш.Тъжно е и липсваш ми,но ще чакам аз момента.Знам ще дойде времето само,да говорим и гадаем.Къде било се скрило то,защо изпуснахме го нявга.Не ти желая ази злото,Нека си щастлива.Но помни че ти ми липсваш,И ще чакам тебе мила.Твой приятел се стремя да стана,Доверие да ми дариш отново.Пък останалото нявгаКой ли знае…може да се върнеш пак,да бъдем заедно...
Събудих се, утрото отминаваше.Слънцето бе се изкачило над мен.Повдигнах се, погледнах огледалото -един тъжен човек ме гледаше студен.Музика пуснах.Балада се падна на ред.Стъпих в банята, да се обръсна,А във острието видях отново тъжният поет.Неделя сутрин, утро като всяко друго.Бездушно гонещо нощта.Сипах уиски, чаках чудо,доволната забрава на ...Настана вечер, но месец не изгря.Бутилката аз бавно допивах.Баладата звучеше, огъня догоря.От чашата отпих, станах и тръгнах.Пред листа се спрях да поговоря,знаейки, че може би четеш.С мислите успях да...
Глава единадесетНяма нищо по хубаво от един бял лист. Просто едно парче хартия, напълно празно, незапълнено с нищо и чакащо да му се вдъхне живот. Този лист хартия може да бъде превърнат във всичко, стига да имаш идея и желание.Някои казват, че този листа хартия може да бъде и приятел. Седи и изслушва всичко, което имаш и можеш да му кажеш. Да, не отговаря, но понякога имаме нужда просто да ни изслушат.Обичам белите листи. Те за мен са свобода. Свободата да кажа, какво мисля, или какво чувствам....
Хийтклиф Андрю Леджър{Heathcliff Andrew Ledger}Роден: 4 април 1979Пърт, Западна Австралия, АвстралияПочинал: 22 януари 2008Ню Йорк, САЩОт ирландски и шотландски произход, но живее в Западна Австралия до навършването на 16 години, след което напуска училище и се премества в Сидни заедно с приятелката си Джена Сорел и най-добрият си приятеля, Тревър Дикарло, за да търси кариера като актьор.През 1999 г. започва снимките на холивудския филм "10 неща, които мразя в теб", като в същото време има главна...
И ще видиш, че тъгувам,тук със падането на нощта.А на сутринта ще се сбогувам,с човешкото във мен - до залеза.А тя довежда те красива,теб заедно с илюзия една.Във страст обвита, дива,ярко сияйна - моята луна.… ти, как звяра разчувства!Омекна той в човешка сълза.Днес в реалността, ще те сънува.А утре ще ме срещнеш в нощ...
"Is it so hard to be happy?So hard, to kill the pain?Full of tears, I sat there laughingnot knowing where to go, or what to do."He sat there repeating these words again and again!"The world is cruel, why is that?I just wanted to live!But life is just a cold bath,switching you from the dreams, to the real!"And the rain was falling so light and so pure!I saw him, that man in the shadows so gray!And went to hear the song of his pain.He reminded me of the darkness I had in my heart,but I managed to shine a little light in the dark!So I picked him up,...
Dare to dream!The rainbow you can reach!And don’t forget to see!The colors that embrace you!Dare to laugh!Cause laughter keeps us young!And sadness doesn’t matter.With a smile in the hand!Dare to touch me!Spread your hands to the sun!In the sky you will grab me.Not for a reason, just for the f...
А как само търсите мрака във светлината.Търсите дори човешкото и във мен.На божества оприличавате се, дори на сатаната,а на собствените си пороци сте във плен.Живота си обичате, страх ви е от самотата.Омразата прегръщате, а добротата е табу.На плътта отдавате се, но не и на душата.На кому е нужен Бог, кому.Обезверени проклинате го с бутилка в ръка,преполовена от вярата ви в живота.Страхувате се от болката, а може би и от смъртта.Затова забравяте за хората и любовта с охота.Аз казах това за вас, но вярвам, че е грешно.Хайде покажете ми, че аз греша!Шапка...
Дърпаш ме!Дърпаш ме към себе си назад.Пусни ме!Пусни ме, обичам те,но нека полетя и аз!Привличаш ме!Притискаш тялото ми към своето!Пусни ме!Пусни ме, обичам те,но нека ида аз при своите!Там където се роди и ти и мечтите - моите.Там където малцина стояха.Майко Земя, разпусни оковите,да те видя от космоса цялата.Пусни ме да литна на воля,като песен в таз волна „страна”.Да видя красотите аз, твоите,От хиляди метри, но в пълна „дъга”.А после върни ме!Върни ме при хората – слепите.Сред тях да скитам с усмивка.И да им казвам, на клетите.„Видях я аз цялата,...
Тази вечер просто седнах да медитирам. Това е силна дума наистина, особено за определянето на това, което правех аз, но винаги съм бил любител на силните думи. Истината беше, че седнах на саме със себе си. Пуснах си тиха музика и си налях чаша вода. Рядко сядам просто ей така да пия нещо различно от алкохол, но не само алкохола може да зарадва сетивата.Водата имаше странен вкус. По принцип е течност, на която не е присъщо да има, какъвто и да е вкус, но на мен ми се струваше весела. Искам да кажа, че отпивах бавно и просто се наслаждавах на всяка...
Пробождаш ме, сърце. Усещам те!Напомняш ми че си живо още!Дъха ми спираш, оглеждам се!До мен сте, приятели добри.Допълвате ме, като хора.Сънищата си споделяме дори.Събираме се, да мълчим на воля,а приказките си разказваме с шеги.Помня ви преди години – непознати.Срещнахме се, просто ей така.Играхме, смяхме се и сред страха си,открихме се пред себе си и пред света.Просто искам да ви кажа – Обичам ви!Бяхте с мен и в мрачните ми дни.Липсвате ми всеки миг, но знайте,винаги ще съм с вас и тук.На това...
