"Per me se va nella cita dolente, per ve se nell eterno doler, per me se va y la perduta gente!"
Сънищата напоследък се върнаха с пълна сила. Все различни, но все реални, а аз търся нещо, което не е напълно реално, нещо което да влезе в разказ или sci-fi.
Имам желанието да пиша, стига да преодолея мързела си и наистина да седна да го направя, не мога да се оплача и от липсата на идеи, но не знам дали заради друго или просто искам да видя, че има смисъл от това което пиша, но ми трябва мотивацията. Може би по страница всеки ден, докато не станат по 5 а после, кой знае.... Писането и изразяването на мнението са едно от най-прекрасните неща...
Най-големият проблем на това да не си "сам", е че когато не си в настроение, често или се пробват да ти го оправят или поне питат защо е така. Не винаги има причина, едва ли има някой от вас, на който да не му се е случвало просто от време на време да иска да остане насаме с мислите си или просто да си помълчи на спокойствие. Е мен това най-много ме мъчи, невъзможността да си помълча. Аз обичам понякога просто да не говоря, но в случая с връзките се очаква да говориш с половинката си, сякаш задължително трябва да се съобразяваш с това, че на тях...
I’m not a bad man, not even if I mean to.I am simple, and ordinary, pure and clear.As bright as the shine from a starAs simple as that!Can you be one to?One of a kind, but pure and clean,Like the water from a stream,Or a story in ones dream.Come look at me!I dare you to s...
А утрото дойде така уханно, на страст спотайваща в нощтадокоснах те, неземно бавно,настръхна кожата ти във съня.Утрото пристигна кроткоАз наведох се над теб.И двамата с невинност нежнаТе отнесохме далеч.... ...
Мълчанието убива ме отвътре,А разговорите състаряват ме отвън.Но все така безмълвен скитам сепрез разни дни и нощи в сън.Покрай разни хора, случкипреминава пътеката ми ден след ден.И за жалост истината за себе си научих.Не ми отива да стоя във плен.Но в плен останах на мойте мисли!Така и не успях да се оттърва.Преследваха ме скришом по сенките скритии все настигаха ме, щом се спра.Бягах, а километрите карта рисуваха,по младото ми лице скитащи се.И в очите през сълзите викащи, къде отиде ти – радостта.А мълчанието убиваше ме,но нямах думи пред тях.Затова...
Глава двадесет и седмаМоделирането на живота е странно нещо. Не няма да задълбавам философски, просто някак поглеждам от по така, материалната страна. Моделирането на живота много ми прилича на мазането на стена. Хващаш мистрията и маламашката и почваш да мажеш. Хвърляш, замазваш, тук бабуна излезе, там се изравни, тук това ще прикрием по дефектите на стената там друго и накрая какво остана, идеално равна и гладка стена? Едва ли! Не ме разбирайте погрешно, майстори много, разбирачи - още повече,...
Глава двадесет и шестаИзгубих прекалено много от тях!С времето те идваха, някои оставаха за кратко, други за по дълго, но после си тръгваха. А аз не правех нищо.Изгубих ги така, както бяха дошли, от нищото. Ще е прекрасно да вярвам, че ги изоставих, когато работата ми бе свършена и да се погледна като велик учител и съветник, но не бях. Просто задоволявах извратеното си чувство да бъда полезен. Не ме гледайте странно, всички го имате и мислите, че знаете кое е най-добре и съвети сипете, но за колко полезни се мислите? Може би сте достатъчно мъдри...
Глава двадесет и петаА аз бях напълно безполезен...Поглеждаш през прозореца и виждаш всичките тези хора. Всеки един е отделен живот, със свой радости и тревоги. Всичките забързани на някъде търсеха целите и мечтите си, а ако ли не, поне изживяваха собственото си ежедневие, а аз...Аз стоях тук и... пишех. Написах много неща за живота и за хората. Много случки за знайни и незнайни герой. Описах много проблеми, понякога и радости човешки, но нищо повече. Бях напълно безполезен...От мен излизаха само някакви празни думи губещи смисъла си в бързината...
