Една жена със хиляди въпроси.
Дойде при мен към края на нощта.
Поиска аз да я повозя,
на лодката, под пълната луна.
Една жена пред себе като огън,
седя пред мене търсеща любов.
Прегърнах я, за чуждо сбогом,
но отговорите не дадох – зов…
зов от вълните се разнесе,
биещи се в лодката сама,
на сред морето я понесох,
към сърцето си изпълнено с мъгла.
„Море, тъй дивно и красиво,
една жена стои пред теб!
Въпросите със сълзи си заливам...
Кажи, приятелю, сега къде?”
Това изричаше девойката,
а аз я слушах мълчалив.
На брега оставих я – помолих се...
Нека срещне момъка красив.
И там на утрото да се събуди,
В прегръдките му, жадните за нея.
Сърца да споделят в съня си,
а на мен да помахат - аз ще им пея, как дивно ще пея…
