This is default featured slide 1 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 2 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 3 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 4 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

This is default featured slide 5 title

Go to Blogger edit html and find these sentences.Now replace these sentences with your own descriptions.

"Per me se va nella cita dolente, per ve se nell eterno doler, per me se va y la perduta gente!"

сряда, 30 април 2008 г.

Нека

align boxИ нека пасажите сами за себе си говорят.
Нека песните изпеят своите думи.
А аз сред хората отново ще мърморя,
предания, легенди, приказките чудни.

И нека мислите ми в редовете вплитат се.
Нека чувствата ми бликнат изведнъж.
На стотици километри, скитайки,
химикалка да запретна в скороглъч.

И думи, думи бързоречни.
Те да огласят нощта!
Със радост в душите ни вечни,
да ни отведат далеч, сега!

вторник, 29 април 2008 г.

Размислите на един нарцистичен егоцентрик

Глава четиринадесет

Странно е...

Ще попитате кое!

Как да обясня, първо пиша директно в блога и може би ще бъде така от сега натам, пък нека има правописни грешки и нека съм неграмотен, не твърдя, че не е така, но нека бъде това нещо като моят виртуален дневник. Т.е. той е почнат още преди с поредицата размисли и сега просто го подновявам, защото одавна не бях сядал да пиша нещо, каквото и да било.

Странно е...

Странно е това, че колкото и да се пазиш и криеш в дупката си, рано или късно онези малки нещица които ни измъчват по често, се пробуждат и започват да те човъркат. Е аз отново чувствам, даже смея да твърдя, че чувствам най0прекрасното чувство на света, а именно любовта. Лошото е (образно казано), че както често, ако не и винаги има проблеми и не се получава, или поне не както аз бих искал. Всеки упреква ситуациите и всичко и всички около себе си, когато нещо не е по план, е не и аз. Казвам следното чувството е прекрасно, моментното състочние може и да не е, но времето е пред нас и нищо не се знае, дори и да предполагаме, не можем да сме сигурни, затова се наслаждавам на миговете пък и на всичко. Много или някои ме наричат дете или безгрижен. Може би, но надали. По скоро не показвам тревогите си, сам се оправям с тях. Ако това ме рпави дете, то радвам се за себе си :)

Някъде казваха, че автора трябвало да чувства това което пише. Питали ли сте се тогава защо повечето творци са сякаш твърде далечни от нас, може би защото не сме изпитвали същото или времето е различно? Не според мен дори да трябва всичко да бъде изпитано, то дали всеки от нас би имал силата да продължи да изпитва? Не знам, затова просто се радвам че чувствам, това бях загубил последните години, независимо от резултата сега, то аз съм отново, поне малко човек или поне имам едно човешко качество.... Чувства!

понеделник, 21 април 2008 г.

Нищожен

Ха щял да се бори!
Безсмислени изблици на отчаяние.
Щял света да промени, заедно със хората сурови.
Щял нощта да обгърне в светлина.

Жалкото и мъничко човече.
С мечти за правда и добро.
Не знаеш ти какво е вечност,
да се взираш във тъга и зло!

Недей ти живота си обрича,
на лъжовни мечти и копнежи.
Мисли с ума, но действай със сърцето,
За щастието свое, към своите стремежи.

неделя, 13 април 2008 г.

Без край

Приказка на вечната тъга.
Ода весела в гората…
На тъжно пеещи цветя.
На бурно духащият вятър.

Това обичате да пишете – хора!
Защо си мислите че мъката е ваша?
Със зъби стискате и дърпате,
Към себе си я влачите горката!

Пуснете я да тръгне си – виновна!
Да скита тя сама своят път.
И усмихнете се на бога,
Пък дори на мен, дори веднъж!

И чувствайте вий всичко - безвъзвратно.
Мислете, търсете, живейте дори.
Не борете мъката с лекарство,
Дори със уиски или три.

И вярвайте във себе си и в мене.
Вярвайте в доброто в нас.
Защото дявол съм а стена –
От болка на идващият бяс!

Пеня мислите си със надежда.
Сухожилията ми се скъсаха дори.
А аз не спирам да се боря,
До сетен час – със всички сили!

понеделник, 7 април 2008 г.

И Той осъзна, че ще чувства

Читатели търся!
Читатели на мойте мисли.
Ти от тях ли си, питам?
Би ли живял във мойте четири стени?

Слушатели искам!
Ти ще станеш ли мой слушател сега?
Аз думите стискам…
Би ли откъснал от времето си за нас?

Читателю, любими човече…
Не се плаши от мен във нощта!
Аз страшен съм, справедлив и човечен,
загадка на яве, но имам душа!

Ще поседиш ли при мен, със мълчание?
Не е нужно да слушаш дори.
Разбери ме, не търся внимание,
искам да спася аз вашите души…
… вашите души!

Дори никога повече да кажа…

Обичам ви, забравям да го кажа!
Може би прекалено често дори.
Обичам ви, сега ще ви покажа,
усещате го, знам, личи!

Обичам ви, задето сте такива!
За туй, че повярвахте във мен!
Обичам ви, ще изричам и без сила.
За туй, че не ми дарихте плен!

Обичам ви като приятели, горещо!
Мой, най-близки на света.
Сълзите ви ще бърша спешно,
а за усмивката ваша копнея.

Помнете го завинаги в душата си.
Казвам го сега от все сърце.
Обичам ви безкрайно в живота си.
Ще сме ние заедно, макар далеч!